— Добре.
Кимването на Бил беше още по-сковано. Докато патрулиращият чакаше, аз се приплъзнах обратно от моята страна и сложих предпазния си колан. Бил включи на скорост и даде назад.
Беше направо бесен. През целия път към вкъщи мълчеше начумерен, докато аз по-скоро гледах на случилото се като на нещо забавно.
Радвах се, че не е безразличен към мен — такава, каквато си бях. Искрено се надявах, че един ден отново ще поиска да ме целуне. Може би по-дълго и по-страстно, а може и нещо повече. Положих усилия да не възлагам големи надежди. Имаше някои неща, които Бил не знаеше за мен, всъщност никой не ги знаеше и правех всичко възможно да не прекалявам с очакванията си.
Когато ме докара до вкъщи, той дойде и ми отвори вратата, при което учудено повдигнах вежди. Но не съм от тези, които биха отказали любезно отношение. Според мен Бил бе наясно, че физически и психически съм в състояние да съобразя механизма на отваряне на вратата. Когато излязох от колата, той се отдръпна.
Това ме засегна. Той не желаеше да ме целуне отново и съжаляваше за случилото се по-рано помежду ни. Вероятно си мечтаеше за онази проклета Пам. Или пък за Дългата сянка. Започна да ми става ясно, че шансът да се прави секс в продължение на векове дава възможност за какви ли не експерименти. Толкова ли щеше да е зле да добави и телепат към списъка си?
С увиснали рамене, кръстосах ръце пред гърдите си.
— Студено ли ти е? — веднага попита Бил, прегръщайки ме през рамо.
Но го правеше по-скоро за да ме стопли и изглеждаше така, сякаш се опитва да остане колкото е възможно по-далеч.
— Съжалявам, ако съм те притеснила! Повече няма да се повтори — произнесох, опитвайки се да звуча спокойно. Докато казвах това, се сетих, че баба не бе споменала нищо за датата, на която Бил ще говори пред Потомците, но нека с това се оправят двамата.
Той стоеше неподвижен. Най-после се обади:
— Ти си изключително наивна. — Не добави нищо за проницателността ми както преди.
— О, нима? — възкликнах озадачена.
— Или може би си едно от невинните Божии агнета — допълни той, което прозвуча доста по-неприятно от това да те нарекат Квазимодо или от сорта.
— Сигурно, — отвърнах кисело — оставям на теб да разбереш.
— По-добре аз да съм този, който ще го разбере — отвърна той мрачно. Въобще не разбрах какво има предвид. Изпрати ме до вратата, при което очаквах още една целувка, но той само докосна челото ми с устни. — Лека нощ, Суки — прошепна.
Опрях буза до неговата за миг.
— Благодаря ти, че ме заведе — отдръпнах се бързо, преди да си помисли, че искам още нещо. — Няма да ти звъня отново.
И преди да изгубя решителност, се вмъкнах в тъмната къща и хлопнах вратата под носа му.
5.
Определено имах за какво да мисля през следващите няколко дни. За човек, който непрекъснато се запасява с нови неща, за да се предпази от скуката, имах достатъчно да изкарам няколко седмици. Само хората от „Вамптазия“ бяха достатъчен материал за размисъл, без дори да намесвам вампирите. От желание да срещна поне един, се оказа, че срещнах повече, отколкото ми се искаше да познавам.
Много мъже от Бон Темпс и околностите бяха повикани в полицейското управление да отговорят на въпроси, свързани с Доун Грийн и нейните наклонности. На всичкото отгоре детектив Белфльор взе да кисне в бара в извънработно време. Никога не пиеше повече от една бира, но пък не изпускаше от поглед нищо от случващото се наоколо. Но тъй като „При Мерлот“ не беше място за нелегални дейности, веднъж свикнали с него, никой нямаше кой знае колко против присъствието му.
Той все избираше маса в моя район. И започна безмълвна игра с мен. Когато отидех до масата му, започваше да мисли провокативно, опитвайки се да ме предизвика да кажа нещо. Явно не си даваше сметка колко е непристойно. Целта му бе да ме предизвика, а не да ме обиди. Просто искаше отново да прочета мислите му. Не ми стана ясно защо.
Тогава, на петия или шестия път, когато трябваше да му занеса поръчката — май беше диетична кола, той си ме представи да лудувам с брат си. Когато се отправих към масата му, нервите ми бяха така обтегнати (защото очаквах нещо, но не знаех какво точно), че не бях в състояние да се ядосам. Бях разстроена до сълзи. Случилото се ми напомни за не толкова добре изпипаните мъчения, на които бях подложена в основното училище.
Анди ме гледаше с очакване и когато забеляза сълзите ми, в един кратък отрязък от време върху лицето му се изписа поразителна палитра от разнородни емоции — от триумф през разочарование до ужасен срам.