— Това пък откъде го измисли? — попита потиснато и вяло.
— Смятам, че някой е дошъл да убие мен, също като Модет и Доун, но е попаднал на нея — забелязах как идеята бавно се процежда в съзнанието му. — Аз смятах да си стоя у дома, докато тя е на събирането, но в последния момент Сам ме помоли да отида с него. Колата ми беше отпред, защото отидохме с неговата. Бабината е отзад и е изглеждало така, сякаш съм сама. Бил отишъл да се преоблече, след като й помогнал с багажа. Който и да е бил… дошъл е, когато е била сама.
— Откъде да знаем, че не е бил самият Бил? — попита Джейсън, сякаш той не седеше до него.
— Откъде да знам кой точно е бил? — реагирах гневно на несъобразителността му. — Може да е бил абсолютно всеки. Всеки, когото познаваме. Не смятам, че е Бил. Както не смятам, че Бил е убил Модет и Доун. Според мен този, който е убил Модет и Доун, е убил и баба.
— Знаеше ли, — почти извика Джейсън — че е оставила цялата къща само на теб?
Имах чувството, че плисна кофа със студена вода в лицето ми. Забелязах, че Сам също потръпна. Очите на Бил помръкнаха и изстинаха още повече.
— Не! Винаги съм мислела, че ще получим равни дялове, както бе с къщата на родителите ни.
— Оставила ти е и всичката земя.
— Защо говориш така?
Тъкмо бях решила, че нямам повече сълзи, и щях да се разплача отново.
— Тя не беше справедлива! — крещеше брат ми. — Не е честно! А сега вече не може и да оправи нещата.
Започнах да треперя. Бил ме вдигна от стола и взе да се разхожда с мен нагоре-надолу из двора. Сам седна пред Джейсън и настойчиво му заговори с нисък и напрегнат тон.
Бил ме бе прегърнал, но аз не можех да спра да се треса.
— Наистина ли мисли всичко това? — попитах, без да очаквам Бил да ми отговори.
— Не — отвърна той, погледнах го изненадана. — Не е могъл да помогне на баба ти и не може да приеме мисълта, че някой се е спотайвал и те е причаквал и вместо теб е убил нея. Нужно му е да се ядосва на нещо. И защото няма как да си го изкара на теб, че не са те убили, се ядосва за други неща. Не му обръщай внимание.
— Невероятно! — възкликнах искрено.
— О, ходих на вечерен курс по психология — отвърна вампирът Бил Комптън.
Нямаше как да не помисля: „Ловците познават дивеча си“.
— Защо баба би оставила всичко само на мен и нищо за Джейсън?
— Може би някой ден ще разбереш — отвърна той и това ми бе достатъчно.
Тогава Анди Белфльор излезе от къщата и застана на стъпалата, заглеждайки се в звездите, сякаш там щеше да намери някакви улики.
— Комптън! — извика рязко.
Усетих как Бил ме погледна леко изненадан, което за него си беше доста силна реакция.
— Сега вече я оплескахме — рекох ядосана.
— Ти ме защитаваше — каза той. — Опасяваше се, че полицията ще ме заподозре за убийствата на онези жени. Ето защо искаше да се увериш, че са имали контакти и с други вампири. А сега смяташ, че Белфльор ще се опита да хвърли обвинението за смъртта на баба ти върху мен.
— Да.
Той пое дълбоко дъх. Бяхме близо до дърветата около градината, в тъмнината. Анди отново го извика.
— Суки, — обърна се нежно Бил — убеден съм точно колкото теб, че планираната жертва си била ти.
Донякъде беше шокиращо да го чуя от друг.
— Не съм убил онези жени. Така че ако техният убиец е същият, значи не аз съм извършителят. И той ще го разбере, та, макар да е Белфльор.
Тръгнахме обратно към светлината. Щеше ми се нищо от това да не се бе случвало. Искаше ми се всички хора и светлините да изчезнат. До един, включително и Бил. Исках да съм сама у дома с баба и тя да е толкова щастлива, колкото бе последния път, когато я видях.
Беше безполезно и детинско, но въпреки това имах нужда да си го мисля. Така бях завладяна от тази фантазия, че не виждах необходимост да се връщам в реалността, докато наистина не се наложи.
Джейсън изскочи пред мен и ме зашлеви по лицето.
Беше толкова неочаквано и болезнено, че изгубих равновесие, олюлях се и паднах тежко на едното си коляно.
Канеше се отново да се нахвърли върху ми, но Бил неочаквано се озова пред мен, приведе се, готов за скок, и показа зъбите си. Изглеждаше страховито. Сам сграбчи брат ми и го повали на земята и май завря лицето му в земята, за урок.