Анди Белфльор бе направо смаян от тази неочаквана проява на агресия. Но след малко стоеше между нас на ливадата. Погледна Бил и преглътна, но рече непоколебимо:
— Комптън, отдръпни се, той повече няма да я удари.
Бил дишаше дълбоко, опитвайки се да контролира глада си за кръвта на Джейсън. Не можех да чета мислите му, но можех да разчета езика на тялото му. Не можех точно да прочета мислите на Сам, но ми беше ясно, че е страшно ядосан. Брат ми ридаеше. Мислите му бяха объркани и заплетени.
А Анди Белфльор не харесваше нито един от нас и му се искаше да намери начин да ни вкара до един в затвора по една или друга причина.
Изправих се бавно на крака и докоснах удареното място на бузата си, възползвайки се от физическата болка, за да отвлека вниманието си от болката в сърцето си и от ужасната печал, която ме заля. Имах чувството, че тази нощ никога няма да свърши.
ПОГРЕБЕНИЕТО БЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА в община Ренард. Така поне каза свещеникът. Под прекрасното утринно лятно небе баба бе положена непосредствено до мама и татко в семейния ни парцел в старото гробище между къщата на Комптън и бабината.
Джейсън се оказа прав. Сега къщата принадлежеше на мен, заедно с двайсетте акра земя наоколо, както и правата върху полезните изкопаеми под тях. Парите на баба, колкото имаше, бяха разделени поравно помежду ни. Освен това тя бе поставила условие да прехвърля на Джейсън своята половина от жилището на родителите ни, ако искам да получа пълни права върху къщата й. Лесна работа. Не исках никакви пари от брат ми за моята част, макар че адвокатът ме изгледа неразбиращо, когато му го заявих. Джейсън щеше направо да пощръклее, ако спомена нещо за плащане на моя дял, никога не бе приемал за реално, че съм наполовина собственик. И все пак фактът, че баба е оставила цялата къща на мен, си беше голям шок. Явно го е преценила по-добре от мен.
„Слава богу, че имам странични доходи, освен тези от бара!“, замислих се сериозно, опитвайки се да се концентрирам върху нещо различно от загубата. Плащането на данъка върху къщата и земята, плюс поддържането й, за което баба отчасти се бе погрижила, наистина щеше да се отрази сериозно на финансите ми.
— Предполагам, че ще се преместиш — рече Максин Фортънбери, докато чистеше кухнята.
Бе донесла салата с варени яйца и шунка и търкаше наоколо, опитвайки се да бъде полезна, с каквото може.
— Но, скъпа, след случилото се тук… — Пълното лице на Максин помръкна угрижено.
— С тази кухня ме свързват много повече хубави, отколкото лоши спомени — обясних.
— О, колко положителен поглед имаш върху нещата — възкликна тя изненадано. — Суки, ти действително си много по-умна, отколкото хората си мислят.
— Боже, благодаря, госпожо Фортънбери — отвърнах безразлично и ако тя бе доловила това в тона ми, не го показа по никакъв начин. Колко умно!
— Твоят приятел ще дойде ли на погребението? — Едрата, четвъртита Максин бършеше лицето си с кърпа за ръце. За щастие приятелките й бяха изчистили мястото, където намерих баба.
— Моят приятел? А, Бил! Не, не може да дойде.
Тя ме погледна смутено.
— Церемонията ще се състои през деня.
Тя все още недоумяваше.
— Той не може да излезе навън.
— О! Естествено! — тя докосна леко слепоочието си, давайки да се разбере, че е схванала за какво става въпрос. — Ама че съм тъпа. Наистина ли ще се изпържи?
— Е, той твърди така.
— Знаеш ли, толкова съм доволна от речта, която изнесе пред клуба. Това наистина спомогна доста за приемането му от общността.
Кимнах разсеяно.
— Хората са страшно потресени от убийствата, Суки. И се говори, че вампирите са отговорни за тях.
Погледнах я с присвити очи.
— Не си го изкарвай на мен, Суки Стакхаус! Откакто Бил бе така добър да разкаже всички онези интересни събития на срещата на Потомците, повечето хора са на мнение, че той не е способен да извърши такива ужасни деяния спрямо онези жени. Но не одобряват особено някои от гостите му.
Зачудих се какви ли истории се разправяха и потръпнах при мисълта. Стана ми интересно дали има предвид Малкълм, Лиам и Даян, когато говореше за гостите му. Аз също не ги харесах особено и потиснах инстинктивната потребност да ги защитя.
— Вампирите се различават помежду си точно толкова, колкото и хората — отвърнах аз.