Краткият проблясък на някакъв смисъл се изчерпи и се почувствах празна. На входната врата се позвъни точно когато влизах във всекидневната с гребена в едната ръка и хавлията — в другата. Погледнах през шпионката — беше Бил. Чакаше търпеливо на верандата.
Поканих го да влезе, но ми беше все едно, че го виждам. Той ме погледна леко изненадан — заради тениската за спане, мократа коса и босите ми крака. Както и липсата на грим.
— Заповядай — казах.
— Сигурна ли си?
— Да.
Той влезе, оглеждайки се наоколо, както правеше обикновено.
— Какво правиш? — попита, когато забеляза купа вещи, които бях оставила настрана, тъй като реших, че приятелите на баба може би ще проявят интерес, господин Норис например сигурно щеше да се зарадва да вземе снимката на майка си и майката на баба, поставена в рамка.
— Днес разчистих спалнята — отвърнах. — Мисля да се преместя там. — Не можах да се сетя за нищо повече, което да добавя.
Той се обърна и ме изгледа внимателно.
— Дай да разреша косата ти — каза тихо. Кимнах равнодушно. Бил се настани на дивана с дамаска на цветя и ми посочи старата възглавница отпред. Седнах покорно, а той се премести леко напред, ограждайки ме с краката си от двете страни, и взе да разресва заплетените ми кичури, като започна от темето.
Както обикновено, тишината в главата му беше истинско блаженство. Всеки път усещането ми бе, все едно потапям крака в прохладна вода след дълга обиколка в горещ и задушен ден.
Дългите пръсти на Бил започваха да свикват с гъстата ми коса. Стоях със затворени очи, започвайки леко да се унасям. Докато ме сресваше с гребена, можех да усетя и най-лекото потрепване на тялото му зад мен.
Почти долавям ударите на сърцето му, помислих си, след което осъзнах колко абсурдна е тази мисъл, защото сърцето му в крайна сметка не биеше.
— Преди правех това за сестра си, Сара — прошепна тихо той, сякаш знаеше колко съм отпусната, и се опитваше да не прекъсне този унес. — Нейната коса бе по-тъмна и по-дълга от твоята. Никога не я бе подстригвала. Когато бяхме деца, майка бе заета и оставяше на мен да се занимавам с косата на Сара.
— Тя по-малка ли беше от теб, или по-голяма? — попитах бавно и унесено.
— Беше по-малка с три години.
— Имаш ли други братя и сестри?
— Майка изгуби две от децата си при раждане — отвърна провлачено. — Брат ми Робърт почина, когато беше на дванайсет, а аз — на единайсет. Вдигна температура и треската го погуби. Днес щяха да го наблъскат с пеницилин и щеше да се оправи. Но тогава нямаше такива неща. Сара и майка оцеляха през войната, но баща ми умря, докато бях на военна служба. По-късно разбрах, че получил удар. По онова време жена ми живееше със семейството ми и децата ми…
— О, Бил! — изрекох съчувствено почти шепнешком, бе изгубил толкова много.
— Недей, Суки — отвърна той и гласът му възвърна студенината си.
Известно време продължи да ме реши, без да обели и дума, докато не почувствах, че прокарва с лекота гребена през косата ми. Взе бялата хавлия, която бях метнала отстрани на дивана, и започна да я подсушава. А когато поизсъхна, започна да прокарва пръсти през нея, за да й даде обем.
— Ммм — произнесох и в момента, в който се чух, осъзнах, че това вече не е звук, издаден от човек, който се е отпуснал спокойно.
Хладните му пръсти отместиха косата около шията ми и усетих устните му точно на тила си. Не можех да продумам или да помръдна. Бавно издишах, опитвайки се да не издам друг звук. Устните му се преместиха към ухото ми и той леко го захапа. Почувствах езика му по кожата си. Обгърна гърдите ми и ме притегли към себе си.
Като по чудо, чувах единствено това, което ми говореше тялото му, а не онези досадни мисли, които само разваляха моменти като този. Неговото тяло казваше нещо безкрайно ясно.
Вдигна ме с такава лекота, с каквато аз бих завъртяла малко дете, обърна ме към себе си и ме настани разкрачена на коленете си. Прегърнах го и леко се приведох над устните му. Започнахме да се целуваме, а след малко Бил започна да ме целува така умело с език, че дори човек без никакъв опит като мен нямаше как да не го отчете. Тениската се повдигна до ханша ми. Започнах несъзнателно да трия ръце в неговите. Странно как се сетих за тенджерата с горената захар за бонбони, която баба бе оставила на котлона, и си помислих за топлата им златиста сладост.