Той се изправи заедно с мен, увита около него, и ме попита:
— Къде?
Посочих бившата стая на баба. Той ме понесе натам както бях — с крака, сключени около тялото му, и глава, облегната на рамото му. Положи ме на чистото легло и застана до него. На лунната светлина, която влизаше през незакрития с перде прозорец, го видях да се разсъблича бързо и умело. И макар да се наслаждавах на гледката, знаех, че трябва да направя същото. Леко смутена, просто свалих тениската и я метнах на пода.
Вторачих се в него. Никога не бях виждала нещо толкова красиво и толкова плашещо през живота си.
— О, Бил! — възкликнах притеснена, когато застана зад мен в леглото. — Не искам да те разочаровам.
— Това не е възможно — прошепна той и погледна тялото ми така, сякаш е капка вода насред пустинята.
— Не зная кой знае колко… — признах с едва доловим глас.
— Не се притеснявай, аз зная достатъчно. — Ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото ми, докосвайки ме на места, където никой досега не ме бе докосвал. Потрепнах изненадано, след което се отпуснах.
— Различно ли ще е от това, което е с обикновен мъж? — попитах.
— О, да.
Погледнах го въпросително.
— Ще е по-хубаво — промълви в ухото ми и почувствах как потръпвам от силно вълнение.
Малко срамежливо посегнах да докосна слабините му, при което той издаде твърде човешки стон. След миг прозвуча дори по-дълбоко.
— Сега ли? — попитах с дрезгав и треперещ глас.
— О, да — отвърна той и усетих мъжкото му тяло върху своето.
Малко след това му стана ясно точно колко неопитна съм.
— Трябваше да ми кажеш — произнесе много нежно. Въздържа се с почти видимо усилие.
— О, моля те, не спирай! — помолих го, мислейки, че направо ще експлодирам.
Нещо крайно щеше да се случи, ако не довърши започнатото.
— Нямам и намерение да спирам — обеща той малко зловещо. — Суки… това ще боли.
В отговор се надигнах. Той издаде неопределен звук и проникна в мен. Затаих дъх, прехапах устни. Ох, ох, ох.
— Скъпа… — каза Бил, никой никога не ме бе наричал така. — Как си?
Вампир или не, трепереше в опита си да се въздържи.
— Добре — отвърнах неубедително, най-страшното беше минало и ако не продължахме, щях да изгубя кураж. — Сега! — произнесох и го ухапах силно по рамото.
Той затаи дъх, направи рязко движение и започна да се движи пламенно.
Първоначално бях като замаяна, но започна да ми харесва и влязох в ритъм. Реакцията ми страшно го стимулира, а аз почувствах, че нещо голямо се приближава, така да се каже — нещо много голямо и хубаво.
— О, моля те, Бил, моля те! — изстенах и забих нокти в хълбоците му. — Още малко, още малко.
Изравнихме се с леко движение, което му позволи да се притисне дори още по-близо до мен, и преди да се усетя, вече летях. Летях и виждах белота на златни ивици. Усетих вампирските му зъби, опрени в шията ми, и промълвих:
— Да.
Заби ги, но болката беше слаба и възбуждаща и когато свърши в мен, почувствах как засмука малката раничка.
Дълго лежахме така, потрепващи слабо от време на време. Никога, до края на живота си няма да забравя мириса и вкуса му. Никога няма да забравя усещането за него вътре в мен при първия ми път. Първият ми път. Никога няма да забравя удоволствието.
Най-накрая Бил се отмести, за да легне до мен, подпря се на лакът и сложи ръка на корема ми.
— Аз съм първият.
— Да.
— О, Суки! — Надвеси се да ме целуне, устните му се спуснаха по шията ми.
— Стана ти ясно, че не зная много, — обадих се срамежливо — но хареса ли ти? Искам да кажа, поне в сравнение с други жени? Ще стана по-добра.
— Можеш да се усъвършенстваш, Суки, но не можеш да станеш по-добра от това — и ме целуна по бузата. — Ти си прекрасна.
— Дали ще ме боли?
— Сигурно ще помислиш това за странно, но не си спомням. Единствената девствена жена, с която съм бил някога, беше съпругата ми, а това беше преди век и половина. Да, доколкото си спомням, доста ще те боли. Няма да можем да правим любов поне един-два дни.
— Кръвта ти лекува — напомних му след кратка пауза, чувствайки как се изчервявам.
Видях го на лунната светлина да се изправя и да ме поглежда право в очите.