Последвах го до дома му, мислейки си, че се отървахме сравнително леко. Зачудих се защо всъщност Даян и Малкълм дойдоха в бара. Виждаше ми се странно да се грабнат чак от тях и ей така да решат да се отбият в „При Мерлот“. И тъй като не правеха никакви опити да бъдат приети, може би искаха да отрежат възможностите на Бил.
Къщата на Комптън бе видимо по-различна от последния път, когато бях тук — онази противна вечер, когато срещнах останалите вампири.
Майсторите наистина бяха свършили прекрасна работа. Нямах представа дали се дължеше на това, че се страхуват от Бил, или защото им е платил добре. Може би и двете. Във всекидневната оправяха тавана и слагаха нови тапети — бели на нежни цветя. Дървеният под бе почистен и направо блестеше така, както по принцип би трябвало. Бил ме поведе към кухнята. Естествено, нямаше кой знае колко неща, но пък беше светла и приятна, с чисто нов хладилник, пълен с бутилирана синтетична кръв, пфу…
Банята на първия етаж беше разкошна. Доколкото ми бе известно, Бил никога не я ползваше, поне не и според обичайното й предназначение за хората. Огледах се абсолютно смаяна. Беше огромна, заемаше площта на килера и почти половината от старата кухня.
— Обичам да си вземам душ — рече той, сочейки прозрачната душ-кабина в единия ъгъл. Беше достатъчно голяма да побере двама възрастни и може би едно-две джуджета. — И обичам да лежа в топла вода. — Кимна към разположената в центъра на помещението огромна вана, вградена в платформа от кедрови дъски със стъпала от двете страни.
Навсякъде около нея бяха аранжирани живи растения. Помещението напомняше луксозна джунгла, като в Северна Луизиана.
— Какво е това? — попитах изумена.
— Портативно спа — отвърна гордо Бил. — Струите се регулират, така силата им е според индивидуалните предпочитания. Това е джакузи — уточни той.
— Има и места за сядане — казах, поглеждайки в него.
Отвътре бе облепено със сини и зелени плочки, а отвън имаше модерен регулатор. Бил го включи и водата се раздвижи.
— Може да влезем заедно — предложи той. Усетих как се изчервих и сърцето ми започна да бие забързано.
— Например сега?
Пръстите му започнаха да издърпват блузата от черните ми панталонки.
— Ами… добре.
Не можех да го погледна в очите, когато си помислих, че това… добре де, този мъж бе видял толкова много от мен, колкото никой друг, включително и личният ми лекар.
— Липсвах ли ти? — попита той, а ръцете му разкопчаваха панталонките ми и ги сваляха надолу.
— Да — отвърнах веднага, защото беше истина.
Той се разсмя, приклекна и заразвързва маратонките ми.
— Какво ти липсваше най-много, Суки?
— Тишината ти — отвърнах, без да се замисля дори и за миг.
Той вдигна поглед. Пръстите му спряха да разхлабват наполовина развързаната връзка.
— Тишината ми… — повтори.
— Невъзможността да чувам мислите ти. Просто не можеш да си представиш колко прекрасно е това, Бил.
— Очаквах да кажеш нещо друго.
— Хм, то също ми липсваше.
— Разкажи ми за това — подкани ме той, докато сваляше чорапите ми. Прокара пръсти нагоре по бедрото ми и съблече панталонките и бельото ми.
— Бил! Срам ме е — противопоставих се.
— Суки, недей да се срамуваш от мен. От всеки друг, но не и от мен.
Вече стоеше изправен и ме освобождаваше от блузата ми. Пресегна се да разкопчее сутиена ми, а след това прокара пръсти по следите от презрамките върху кожата ми, насочвайки вниманието си към бюста ми. По някое време изхлузи сандалите си.
— Ще се опитам — отвърнах смутено, забила поглед в пръстите на краката си.
— Съблечи ме!
Това можех да го направя. Разкопчах чевръсто ризата му, извадих я от панталона и я смъкнах от раменете му. Откопчах колана му и се захванах с копчето на панталона. Беше стегнато и положих сериозни усилия.
Помислих, че ще се разплача, ако не поддаде. Почувствах се нелепо, сякаш съм непохватна. Той взе ръцете ми и ги допря до гърдите си.
— Бавно, Суки, бавно — изрече, а гласът му прозвуча меко и развълнувано.
Почувствах как постепенно се отпускам и започнах да галя гърдите му, така както той бе галил моите. Прокарах пръсти през косъмчетата и нежно пощипвах зърната. Той прихвана главата ми отзад с една ръка и внимателно я притисна. Не знаех, че мъжете харесват това, но на Бил очевидно му допадаше, така че не пренебрегнах и другото зърно. Докато го правех, пръстите ми подновиха борбата с проклетото копче и този път то се разкопча с лекота. Започнах да свалям панталоните му, пъхвайки длани под боксерките му.