— Тази криза дойде по-скоро, отколкото я очаквах — обади се той в мрака.
Заслушах се за една дълга минута в щурците, които бяха подновили свирнята си.
— Аха.
— И сега какво, Суки?
— Трябва ми малко време.
— Преди…
— Преди да реша дали тази любов си заслужава страданието.
— Суки, само ако знаеше колко си различна на вкус, колко искам да те закрилям…
По гласа му разбрах, че чувствата, които споделя с мен, са изключително съкровени.
— Най-абсурдното е, — подех аз — че изпитвам същото към теб, но моят живот е тук и трябва да мога да съжителствам със себе си. Така че ще се наложи да измисля някои правила за двама ни.
— И какво ще правим сега?
— Според мен продължавай да вършиш онова, което си правил, преди да се срещнем.
— Да се опитам да разбера дали съм в състояние да заживея сред хората и да се чудя с кого да се нахраня, ако спра да пия тази проклета синтетична кръв.
— Зная, че ще се храниш с някой друг, освен мен — костваше ми големи усилия да запазя гласа си равен. — Но моля те, само да не е някой от тук. Някой, който да се налага да срещам. Няма да мога да го понеса. Знам, че не е честно да те моля, но въпреки това го правя.
— Ако ти не се срещаш и не спиш с някой друг, и аз няма — това обещание беше доста лесно за спазване. — Имаш ли нещо против да идвам в бара?
— Не. Няма да казвам на никого, че сме разделени. Нямам намерение да го коментирам.
Той се наведе към мен — усещах тежестта на тялото му, когато се притисна към ръката ми.
— Целуни ме — каза тихо.
Вдигнах глава, обърнах се и устните ни се срещнаха. Целувката ни бе като сини пламъци. Не оранжево-червени огньове, не беше като онази жар. А сини пламъци. След секунда ме обгърна с ръце. На следващата и аз го прегърнах. Усетих как коленете ми омекват, заля ме слабост. Отделих се от него, дишайки тежко.
— Не, не можем Бил. — Чух как си пое дъх.
— Не, разбира се. Ние се разделяме — каза смирено, но не изглеждаше да приема решението ми за сериозно. — Със сигурност не би трябвало да се целуваме. Още по-малко би трябвало да ми се иска да те метна по гръб на верандата и да те чукам до припадък.
Краката ми всъщност трепереха. Преднамереният му цинизъм, поднесен с този студен прекрасен глас, дори удвои желанието ми. Положих невероятни усилия, впрегнах цялата си воля, за да се изправя и да вляза в къщата.
И успях.
През следващата седмица започнах да се уча как да живея без баба и Бил. Работех нощни смени, и то здраво. За първи път през живота си бях повече от предпазлива по отношение на ключалки и сигурност. Някъде там навън имаше убиец, а и вече нямах могъщ покровител. Мислех да си взема куче, но не можех да реша каква порода. Котката ми Тина ме защитаваше дотолкова, доколкото даваше да се разбере, когато някой дойде прекалено близо до къщата.
Адвокатът на баба се обаждаше от време на време да ме държи в течение докъде е стигнал с уреждането на формалностите около имота й. С мен се свърза и адвокатът на чичо Бартлет. Бил ми завещал двайсет хиляди долара, което за него си беше сериозна сума. За малко да не приема наследството, но размислих и дарих парите на местния център за психически заболявания за лечение на деца, жертви на насилие и изнасилване. Бяха доволни да ги получат.
Вземах витамини, и то доста, понеже се чувствах леко отпаднала. Пиех много течности и хапвах обилно храни, богати на протеини.
И ядях чесън на корем — нещо, което Бил не можеше да понася. Спомних си, че една вечер, когато си бях взела чесново хлебче със спагети и кюфтета, той ми каза, че чесънът излизал даже през порите ми.
И спях ли, спях… Будуването след работа бе изтощило имунната ми система.
След три дни се почувствах много по-добре — физически. Всъщност даже ми се струваше, че съм малко по-силна от преди.
Започнах да се информирам какво се случва наоколо. Първото, което установих, бе, че местните са страшно ядосани на вампирите, чието свърталище бе в Монро. Даян, Лиам и Малкълм бяха обикаляли баровете из околността очевидно, с цел да вгорчат живота на други като тях, които желаят да се приобщят към хората. И се държали възмутително и обидно. Студентските лудории били нищо в сравнение с техните. Явно въобще не допускаха, че се излагат на опасност. Бяха се самозабравили в свободата извън ковчезите. Узаконеното им легално съществуване ги бе освободило от всякакви задръжки и ги бе лишило от цялото им благоразумие и предпазливост. Малкълм ухапал някакъв барман в Богалусас. Даян танцувала гола във фармвил. Лиам излизал с непълнолетно момиче в Шонгалу, а също и с майка й. И от двете пиел кръв. Без да изтрие спомена за случилото се и на двете.