В четвъртък вечерта в „При Мерлот“ Рене говореше с Майк Спенсър, собственика на погребалното бюро, но когато се приближих, замълчаха. Естествено, това ми направи впечатление. Затова прочетох съзнанието на Майк. Група мъже от околността замисляли да изгорят вампирите в Монро.
Не знаех какво да правя. Ако не точно приятели на Бил, тримата споделяха една и съща съдба с него. Но и аз като останалите не ги харесвах. От друга страна, о, боже, все ще се намери нещо за оправдание, просто не ми бе присъщо да разполагам с информация за планиране на убийство и да си стоя безучастно.
Може би всичко това бяха само пиянски приказки. За да съм сигурна, надникнах в главите на околните. За моя изненада доста от тях мислеха за подпалването на вампирското свърталище. Ала не можех да проследя чия е идеята. По всичко личеше обаче, че изворът на отровата е един човек, който е заразил останалите.
Не че имаше доказателство. Нямаше никакво доказателство, че Модет, Доун и баба са убити от вампир. Всъщност слуховете твърдяха, че в доклада на съдебния лекар може да има доказателство за обратното. Но тримата вампири се бяха държали по такъв начин, че хората искаха да ги обвинят за нещо, искаха да се отърват от тях. И понеже и двете. — Модет и Доун, имаха следи от вампирски ухапвания и често бяха ходили във вампирски барове, нашите набързо си измислили причина да скалъпят присъда.
Бил дойде на седмата нощ след раздялата ни. Появи се доста ненадейно на масата си. Не беше сам. С него беше някакво момче, което изглеждаше някъде на петнайсет. То също беше вампир.
— Суки, това е Харлен Ивс от Минеаполис — каза Бил, сякаш това беше нормално представяне.
— Приятно ми е да се запознаем, Харлен — произнесох и кимнах.
— Суки! — Той също ми кимна.
— Харлен минава оттук на път от Минесота към Ню Орлеанс — обясни Бил, очевидно настроен за разговор.
— Отивам на почивка — уточни момчето. — От години си мечтая да посетя Ню Орлеанс. Това е все едно нашата Мека.
— О… да — отвърнах, опитвайки се да звуча, сякаш съм наясно.
— Обаждаш се на един телефон — информира ме Харлем — и фактически можеш да останеш в нечий дом или да си наемеш…
— Ковчег? — попитах оживено.
— Ами, да.
— Колко хубаво — възкликнах, усмихвайки се колкото мога по-широко. — Какво ще поръчате? Доколкото знам, Сам зареди отново с кръв. Бил, какъв вкус ще желаеш? Имаме A отрицателна, а също и 0 положителна.
— О, А отрицателна, мисля — отвърна Бил, след като с Харлен размениха погледи.
— Ей сега!
Тръгнах към хладилника зад бара и извадих две A отрицателна, отворих капачките и ги понесох към масата. През цялото време не спрях да се усмихвам, точно както преди.
— Всичко наред ли е, Суки? — попита Бил с много по-нормален тон, след като сервирах „питиетата“ пред тях.
— Естествено, Бил — отговорих бодро.
Щеше ми се да счупя бутилката в главата му. Момчето оставало за през нощта — да, бе. Как ли пък не!
— Харлен би искал по-късно да отиде да види Малкълм — продължи Бил, когато се върнах да взема празните бутилки и да ги питам дали желаят по още една.
— Сигурна съм, че на Малкълм ще му е приятно да се срещнат — отвърнах, опитвайки се да не звуча толкова злобно, колкото се чувствах.
— О, радвам се, че срещнах Бил — обясни Харлен, усмихвайки ми се с извадени зъби. Аха, ясно, разбираше от заяждане. — Но Малкълм е направо легенда.
— Внимавай — казах на Бил. Искаше ми се да му кажа на каква опасност са изложени тримата вампири в онова свърталище, но реших, че още не е толкова напечено. Пък и не ми се искаше да говоря за това в присъствието на Харлен, който клепаше срещу мен със синеок детински поглед, същински тийнейджърски секс символ. — Точно в момента никой не е особено доволен от тях — добавих след миг.
Но опитът за предупреждение се оказа неуспешен. Бил само ме погледна недоумяващо, а аз се обърнах и се отдалечих.
Щях да съжалявам за този момент, и то горчиво.
СЛЕД КАТО БИЛ И ХАРЛЕН СИ ТРЪГНАХА, В БАРА СТАНА още по-шумно от разговори като този, който дочух между Рене и Майк Спенсър. Имах чувството, че някой подстрекава хората, за да поддържа гнева. Но колкото и да се опитвах, не можах да установя кой го прави, макар че се поослушах тук-там — както в прекия, така и в преносния смисъл.