Същият ужас се случваше и в останалите ковчези.
Сам стоеше до мен.
— Според теб това убийство ли е, Сам?
Той поклати глава.
— Не знам, Суки. Според закона умъртвяването на вампир е убийство. Първо трябва да се докаже, че е било умишлен палеж. Смятам обаче, че това няма да е трудно.
И двамата усещахме миризмата на бензин. Къщата бе пълна с хора, катереха се тук и там, провикваха се едни на други. Не ми изглеждаше да водеха каквото и да било сериозно разследване.
— Но това тяло тук, Суки. — Сам посочи калъфа за трупове на тревата. — Това е бил истински човек и се налага да има разследване. Не смятам, че който и да било от онази хайка е допускал, че в къщата може да има и човек. Не са се замислили за нищо друго, освен за извършеното.
— А ти защо си тук, Сам?
— Заради теб — отвърна, без да увърта.
— Сам, цял ден няма да знам дали Бил се е намирал сред тях.
— Да, знам.
— Какво ще правя цял ден? Как ще чакам толкова?
— Може да вземеш нещо — предложи. — Какво ще кажеш за приспивателно или нещо друго?
— Нямам нищо такова — отговорих. — Никога не съм имала проблеми със съня.
Този разговор ставаше от странен по-странен, но едва ли можех да отговоря нещо по-различно.
Един огромен мъж застана пред мен — местната власт. Целият бе облян в пот заради утринната жега и изглеждаше така, сякаш е буден от часове. Сигурно е бил нощна смяна и се е наложило да остане, когато пожарът е започнал. Всъщност… когато мъжете умишлено са го предизвикали, както знаех.
— Познавахте ли жертвите, госпожице?
— Да. Срещала съм ги.
— Можете ли да идентифицирате останките?
— Кой би могъл да идентифицира това? — попитах учудена.
Телата вече почти бяха изчезнали — останали без черти, разпадащи се.
Той, изглежда, не се чувстваше добре.
— Съгласен съм, госпожице, но поне човека…
— Ще го погледна — отвърнах, преди да се замисля. Навикът да предлагам услугите си бе труден за изкореняване.
Едрият мъж сякаш усети, че съм на път да променя решението си, коленичи върху опърлената трева и разкопча калъфа. Покритото със сажди лице бе на момиче, което никога не бях срещала. Благодарих на Бог.
— Не я познавам — отвърнах и усетих как коленете ми омекнаха.
Сам ме хвана, преди да се строполя на земята, и нямаше как да не се подпра на него.
— Горкото момиче! — прошепнах. — Сам, не зная какво да правя.
Разговорите със служителите на реда запълниха част от времето ми този ден. Искаха да знаят всичко, което ми е известно за вампирите, които притежаваха къщата. Казах им каквото знаех, но явно не беше кой знае какво. Малкълм, Даян и Лиам — откъде идваха, колко годишни бяха, защо се бяха установили в Монро, кой бе адвокатът им — откъде можех да зная тези неща? Никога досега не бях идвала дори до къщата им.
Когато разпитващият ме, който и да бе той, разбра, че съм се запознала с тях чрез Бил, поиска да му кажа къде е той и как може да се свърже с него.
— Може да е точно тук — отвърнах, сочейки четирите ковчега. — Няма как да зная преди мръкване. — Без да се усетя, вдигнах ръка и закрих уста.
Точно тогава един от пожарникарите и събеседникът му се разсмяха.
— Печени вампири по южняшки! — извика по-ниският на мъжа, който ме разпитваше. — Имаме си печени вампири по южняшки тук.
Когато го ритнах, вече не смяташе, че е чак толкова забавно. Сам ме дръпна, а мъжът, който ме бе разпитвал, отиде до пожарникаря, когото сритах. Крещях като обезумяла и ако Сам ме бе пуснал, щях пак да му налетя.
Но той не ме пусна, а ме повлече към колата. Ръцете му бяха здрави като желязо. Изведнъж си представих баба и колко би се срамувала от мен, ако ме види да крещя на обществен служител и да нападам някого физически. Тази мисъл се заби в безумната ми враждебност като игла, която пръсва надут балон. Позволих на Сам да ме напъха отпред в колата. Запали двигателя и започна да дава заден. Оставих го да ме закара до вкъщи, без да обеля и дума.
Докато се усетя, бяхме стигнали до нас. Бе едва десет сутринта. И понеже беше на лятно часово време, имах да чакам поне още десет часа и нещо.
Докато седях на дивана, загледана пред себе си, Сам проведе няколко телефонни разговора. Пет минути по-късно се върна във всекидневната.