— Суки, — обади се той съвсем отблизо — защо си тук?
За първи път звучеше несигурен и объркан. Трябваше да му кажа, но не можех да си отворя устата.
— Мила?
Свлякох се на земята като камък. Изведнъж се оказах на колене върху мократа трева.
— Какво е станало, докато съм спал? — Бе приклекнал до мен гол, а водата се стичаше по него.
— Нямаш дрехи — рекох сподавено.
— Цапат се — обясни той. — Когато отивам да спя в земята, ги свалям.
— Е, да.
— Кажи ми сега!
— Не бива да ме намразваш.
— Какво си направила?
— О, боже, не бях аз! Но можех да те предупредя, можех да те дръпна и да те накарам да ме изслушаш. Опитах се да се свържа с теб.
— Какво се е случило?
Протегнах ръка и докоснах лицето му, съзнавайки колко много можех да изгубя, колко много имах за губене.
— Те са мъртви, Бил. Вампирите от Монро. И още някой заедно с тях.
— Харлен — рече безизразно. — Харлен остана там през нощта. Той и Даян наистина си допаднаха.
— Изгорели са.
— Умишлено?
— Да.
Той седна зад мен в дъжда и мрака. Не можех да видя лицето му. Стисках в ръце фенера. Бях отпаднала. Почувствах гнева му. Почувствах жестокостта му. Почувствах глада му. Беше вампир повече откогато и да било. Нищо човешко не бе останало в него. Обърна лице към небето и започна да вие. Помислих, че гневът, който го изпълва, е толкова силен, че сигурно ще убие някого. А най-близо бях аз.
В момента, в който осъзнах опасността, Бил ме хвана за раменете и ме привлече бавно към себе си. Нямаше смисъл да се съпротивлявам. Всъщност долових, че това само ще го провокира още повече. Държеше ме на сантиметри от себе си. Можех едва ли не да помириша кожата му. Чувствах смущението му. Можех да вкуся гнева му.
Ако насочех тази енергия в друга посока, можеше и да се спася. Преодолях този сантиметър разстояние и целунах гърдите му. Започнах да ближа дъждовните капки, отърках буза в едното му зърно, притиснах се в него.
В следващия миг той опря зъби в рамото ми, а тялото му — стегнато, здраво и възбудено, ме тласна така силно, че внезапно се оказах по гръб в калта. Облада ме, сякаш се опитваше да стигне до земята през мен. Извиках, а той изстена. Истински диваци, хора от каменната ера. С пръсти, вкопчени в гърба му, чувствах сипещия се дъжд, кръвта под ноктите си и ритмичните му движения. Помислих, че ще потъна в тази кал, в собствения си гроб. Зъбите му се впиха в шията ми. Внезапно свърших. Бил нададе вой в мига, в който достигна кулминация, и се стовари върху ми. Извади зъбите си и почисти с език следите от ухапване.
Мина ми през ума, че можеше да ме убие, без дори да го иска. Дори да бях наясно какво искам да направя, не бях в състояние да контролирам мускулите си. Бил ме пое и ме отведе в дома си, бутна вратата и ме понесе право към огромната баня. Положи ме внимателно на мокета, всичко около мен стана в кал, дъждовна вода и една тънка струйка кръв. Той включи джакузито на топла вода и когато се напълни, ме сложи вътре, след което влезе при мен. Настанихме се на седалките, потопени в топлата бълбукаща вода, която бързо потъмня.
Бил сякаш не беше тук.
— Всички ли са мъртви? — произнесе едва доловимо.
— Всички, включително и момичето, което е било човек — отвърнах тихо.
— Какво прави цял ден?
— Чистих. Сам ме накара да изчистя цялата къща.
— Сам… — рече Бил замислено. — Кажи ми, Суки, можеш ли да четеш неговите мисли?
— Не — признах, страшно изтощена.
Потопих главата си и когато се показах отново. Бил държеше шампоан. Насапуниса косата ми, изплакна я и я среса, както направи първия път, когато се любихме.
— Бил, съжалявам за приятелите ти — бях толкова изтощена, че едва говорех. — И съм толкова щастлива, че ти си жив.
Обвих ръце около шията му и облегнах глава на рамото му — беше здраво като скала. Спомням си да ме подсушава с голяма бяла хавлия. Спомням си още, че си помислих колко меки са възглавниците. А също и как Бил се пъхна в леглото до мен и ме прегърна. После съм заспала.
Полубудна в ранните часове на утрото, чух някой да се движи из стаята. Трябва да съм сънувала, и то нещо лошо, защото се събудих с разтуптяно сърце.
— Бил? — повиках и чух страха в гласа си.
— Какво има? — попита той и усетих как седна в края на леглото.
— Добре ли си?
— Да, просто бях навън, разхождах се.