— И няма никой навън?
— Не, съкровище.
Чух шумоленето на плат около тялото му, след което той се шмугна под чаршафите при мен.
— О, Бил, в един от онези ковчези можеше да си ти — промълвих с все още жив спомен за ужаса.
— Суки, замисляла ли си се въобще, че ти можеше да си в онзи калъф? Ами ако дойдат тук призори, за да изгорят къщата?
— Трябва да дойдеш у нас. Моята няма да изгорят. С мен ще си в безопасност — отвърнах искрено.
— Слушай, Суки, може да умреш заради мен.
— Какво имам да губя? — попитах, долавяйки страст в гласа си. — Откакто те срещнах, съм наистина щастлива, с теб са свързани най-прекрасните моменти в живота ми.
— Ако умра, иди при Сам.
— О, вече ме преотстъпваш?
— Никога! — мекият му глас прозвуча студено. — Никога!
Почувствах как ме хвана за раменете, обърнат към мен, приближи се леко, така че усетих хладината на цялото му тяло.
— Слушай, Бил, — започнах — нямам образование, но не съм глупава. Не съм и особено опитна, нито пък знам кой знае колко. Но не смятам, че съм наивна — надявах се, че не се подсмихва в мрака. — Мога да ги убедя да те приемат. Мога.
— Ако има някой, който да е в състояние да го направи, това си ти — рече той. — Искам пак да вляза в теб.
— Искаш да кажеш… О, ясно какво искаш да кажеш — той взе ръката ми и я насочи надолу. — Аз също го желая. — Определено бих го направила, ако можех да го преживея след бурния секс на гробището. Бил бе толкова разгневен, че в момента се чувствах изнемощяла. Но също така чувствах онова топло разтапящо усещане, което преминаваше през мен, онази непрестанна възбуда, към която той ме бе пристрастил.
— Скъпи — продължих, галейки тялото му нагоре-надолу. — Скъпи… — целунах го, почувствах езика му в устата си и докоснах вампирските му зъби със своя. — Може ли да го направим без хапането? — прошепнах.
— Да. Просто да вкуся кръвта ти, е като черешката на тортата.
— Няма ли да е достатъчно хубаво и без това?
— Никога не би могло да е толкова хубаво без тази част, но не искам да се чувстваш отпаднала.
— Ако нямаш нищо против — предложих. — Отне ми няколко дни да си възвърна силите.
— Бях егоист… ти си толкова добра.
— Ако съм силна, ще съм дори по-добра — допълних.
— Покажи ми колко си добра — предизвикателно каза той.
— Легни по гръб. Не съм много сигурна как точно става, но зная, че другите го правят.
Седнах върху него. Дишането му се учести. Добре че стаята бе тъмна, а вън все още се сипеше дъжд. Проблесна светкавица, осветявайки очите му, които направо горяха. Внимателно се преместих в подходящата според мен поза и му помогнах да влезе. Доверих се основно на интуицията си и тя определено не ме подведе.
8.
СЕГА, КОГАТО ОТНОВО БЯХМЕ ЗАЕДНО, СЪМНЕНИЯТА МИ поне временно бяха потиснати от страха, който ме обземаше при мисълта, че съм го изгубила. И Бил, и аз се върнахме към нелесното си ежедневие.
Ако работех вечер, отивах у Бил веднага щом приключа и обикновено прекарвах там остатъка от нощта. Ако бях дневна смяна, той идваше у нас след залез и гледахме телевизия, ходехме на кино или играехме скрабъл. Налагаше се всяка четвърта нощ да си почивам или Бил трябваше да се въздържа да пие кръв от мен, иначе започвах да се чувствам отпаднала и замаяна. Продължих да се тъпча с витамини и желязо, докато той не се оплака от вкуса ми. Тогава спрях желязото.
Когато спях нощем, той се занимаваше с разни други неща, четеше или обикаляше навън, или работеше в градината ми на осветлението на уличните лампи.
Ако някога въобще е пил кръв от друг човек, го е правил далеч от Бон Темпс, както го бях помолила, и го запази в тайна.
Ежедневието ни не беше лесно, защото ми изглеждаше, че и двамата сме в очакване. Подпалването на свърталището в Монро бе разгневило и според мен бе изплашило Бил. Да си толкова силен, когато си буден, и толкова уязвим, докато спиш, е дразнещо.
И двамата се чудехме дали общественото напрежение към вампирите ще стихне, след като най-големите причинители на неприятности в околността бяха мъртви.
И макар Бил да не споменаваше нищо директно, от посоката, която разговорите ни поемаха понякога, знаех, че се притеснява за безопасността ми, тъй като убиецът на Модет, Доун и баба бе все още на свобода.
Ако мъжете от Бон Темпс и близките градове смятаха, че подпалването на вампирите от Монро ще ги накара да се чувстват по-добре, много се лъжеха. Аутопсиите и на трите жертви в крайна сметка показаха, че в момента на убийството количеството на кръвта им е било нормално. Освен това следите от ухапване на Модет и Доун не само изглеждаха, но бе доказано, че са стари. Причината за смъртта им бе удушаване. И двете бяха правили секс непосредствено преди смъртта си. Но бяха установени следи и за последващо поругаване на телата.