Дори плати питието ми, когато Сам ми го сервира.
Не изглеждаше като да имаме кой знае за какво да си говорим, което всъщност бе добре, понеже се опитвах да слушам. Имаше няколко непознати и първо тях проверих за възможността да са евентуални заподозрени. Приех го неохотно, но май нямаха нищо общо. Единият мислеше само колко му липсва жена му, явно й бе верен. Главата на друг бе заета с положителна оценка на питиетата, след като за пръв път идвал тук. Трети пък се бе фокусирал да седи изправен, с надеждата да е в състояние да шофира обратно до мотела.
Поръчах си още едно.
С Джейсън разменяхме предположения относно адвокатските хонорари след уреждането на бабиното наследство. Той хвърли поглед към входа и възкликна:
— Охо!
— Какво? — попитах, без да се обърна.
— Сестра ми, гаджето ти е тук. И не е сам. Първото, което си помислих, бе, че Бил е довел някой от приятелчетата си вампири, което би било неблагоразумно и щеше да предизвика смут. Но когато се обърнах, разбрах защо Джейсън бе ядосан. Бил беше с момиче, водеше я за ръка, а тя го следваше като уличница. Очите му оглеждаха тълпата. Реших, че чака да види реакцията ми.
Слязох от стола осъзнах нещо. Бях пияна. Рядко пиех и с двата бърбъна, които погълнах набързо, не точно се влачех по земята, но определено залитах.
Очите на Бил срещнаха моите. Не бе очаквал да ме срещне тук. Не можех да чета мислите му, както стана с Ерик за един кратък и ужасен миг, но можех да разчета езика на тялото му.
— Здравей, Бил! — обади се Хойт, приятелят на Джейсън.
Бил му кимна учтиво, но насочи момичето — дребно и мургаво — към мен.
Нямах представа какво да правя.
— Сестра ми, каква е тая история? — попита Джейсън и започна да се набира. — Тази е вампфен от Монро. Познавам я отпреди, когато харесваше хора.
Все още нямах идея какво да правя. Болката бе прекалено силна, но гордостта ми се опитваше да я овладее. Към тази емоционална каша се прибавяше и чувство за вина. Не бях там, където Бил очакваше, а и не му бях оставила бележка. Но от друга страна, малко ли ми се струпа предната вечер с дирижираното изпълнение в Шривпорт. И единствено заради връзката си с него отидох на онази „веселба“.
Противоречивите ми импулси ме възпираха да реагирам. Щеше ми се да се нахвърля върху момичето и да я пребия от бой, но не ме бяха възпитавали да вдигам скандали по баровете. Искаше ми се да претрепя и Бил, но със същия успех можех да си поблъскам главата в стената, точно толкова щях да нараня и него. Освен всичко ми идеше и да се разплача, защото чувствата ми бяха наранени, но последното, което щях да направя, бе да проявя слабост. Най-добре беше да не издавам никаква емоция. И без това Джейсън бе вече готов да му скочи. Само това му трябваше, някаква реакция от моя страна, за да му подпали фитила.
Прекалено много конфликти, а отгоре на всичко и твърде много алкохол.
Докато премисля възможните варианти, Бил се приближаваше, проправяйки си път между масите, мъкнейки момичето след себе си. Усетих, че заведението бе утихнало. И вместо аз да ги наблюдавам, те наблюдаваха мен.
Усетих очите си пълни със сълзи, докато ръцете ми се свиха в юмруци. Супер! По-зле от това нямаше накъде!
— Суки, — изрече Бил. — Ерик остави това пред вратата ми.
Едва успях да схвана какво ми говори.
— Е, и? — отвърнах вбесена.
Погледнах момичето директно в очите — големи, тъмни и превъзбудени. Държах своите широко отворени, защото знаех, че ако примигна, сълзите ми ще потекат.
— Като възнаграждение — уточни Бил.
Не можех да разбера той какво мисли по въпроса.
— Безплатно питие, а? — рекох и не можах да повярвам колко жлъчно прозвуча гласът ми.
Джейсън сложи ръка на рамото ми.
— Спокойно, сестра ми — каза злобно. — Той не си заслужава.
Не зная какво точно не си заслужаваше по отношение на Бил, но се канех да разбера. Опияняващо е да нямаш идея какво точно ще направиш — след цял живот, прекаран в самоконтрол.
Бил не ме изпускаше от очи. Под флуоресцентните лампи на бара изглеждаше изключително блед. Не се бе хранил с нея. А и зъбите му бяха прибрани.
— Ела да поговорим отвън — предложи той.
— С нея? — почти изръмжах.
— Не, с мен — отвърна. — Нея трябва да я изпратя обратно.
Последвах го навън с високо вдигната глава, без да го поглеждам в очите. Продължаваше да държи здраво ръката на момичето, а тя буквално подтичваше, за да не изостава. Нямах представа, че Джейсън идва след нас, докато не се обърнах и не го видях зад себе си. На паркинга имаше хора, които влизаха и излизаха, но тук бе по-добре от тълпата в бара.