— Уплаши ме това, че Ерик бе в състояние да контролира живота ни, докато сме заедно.
— Не искаш ли повече да сме заедно?
Болката в гърдите ми бе толкова ужасна, че ги притиснах с ръка.
— Суки?
Той коленичи до мен и ме прегърна. Не можех да отговоря. Не ми беше останал въздух.
— Обичаш ли ме? — попита.
Кимнах.
— Защо говориш за раздяла?
Болката изби в очите ми под формата на сълзи.
— Прекалено много ме е страх от другите вампири. Какво ще поиска следващия път от мен? Ще се опита да ме накара да направя нещо, като ме заплаши със смъртта ти или с убийството на Джейсън. Способен е да го направи.
Гласът на Бил прозвуча по-тихо и от щурец в тревата. Преди месец можеше и да не мога да го чуя.
— Не плачи, Суки, но имам неприятни новини. — Единственото хубаво, което можеше да ми каже в момента, бе, че Ерик е мъртъв.
— Ерик е заинтригуван от теб. Той знае, че притежаваш способности, каквито повечето хора нямат или ги пренебрегват. Усеща, че кръвта ти е наситена и сладка — гласът му прозвуча дрезгаво и аз потръпнах. — Освен това си красива. А сега дори още повече. Няма представа, че вече три пъти си пила от кръвта ни.
— Знаеш, че преглътнах кръвта на Дългата сянка?
— Да. Видях.
— Да не би да има нещо магическо, свързано с числото три?
Той се разсмя с онзи плътен, тежък, хриплив смях.
— Не. Но колкото повече вампирска кръв пиеш, толкова желанието ти се усилва както за нея, така и за всяка друга. А Дезире смята, че е специална! Чудя се кой вампир й го е казал.
— Някой, който е искал да влезе в гащите й — отвърнах директно и той се разсмя още веднъж.
Обожавах смеха му.
— Да не би с всички тези приказки да се опитваш да ми кажеш, че Ерик ме желае?
— Да.
— Какво го спира да ме поиска тогава? Нали каза, че е по-силен от теб?
— Преди всичко правила и обичаи.
Замалко да изпръхтя.
— Не подценявай това. Всички ние, вампирите, следваме традицията. Налага ни се да живеем едни с други с векове.
— Нещо друго?
— Не съм силен колкото Ерик, но не съм и млад вампир. Ако се сбие с мен, би могло да го раня доста лошо. А ако извадя късмет, може дори да го победя.
— Нещо друго?
— Може би, — внимателно рече Бил — ти самата.
— Как така?
— Иначе казано, ако си му от полза и е наясно, че точно това желаеш, може да те остави на мира.
— Но аз не искам да съм му от полза. Не искам никога повече да го виждам.
— Ти му обеща, че пак ще му помогнеш — напомни ми Бил.
— Ако заведе крадеца в полицията — обадих се. — А той какво направи? Заби му кол.
— Спасявайки живота ти.
— Е, аз открих кой го е обрал.
— Суки, ти не знаеш кой знае колко за света. — Зяпнах го изненадана.
— Предполагам, че си прав.
— Нещата не могат да се теглят по този начин — загледа се в мрака. — Макар понякога да си мисля, че вече нищо не зная… — последва още една мрачна пауза. — Само веднъж преди това съм виждал вампир да забива кол на себеподобен. Ерик прекрачва ограниченията в нашия свят.
— Значи е малко вероятно да се съобрази с правилата и обичаите, с които толкова се перчеше.
— Пам е в състояние да го държи под контрол.
— Тя каква му е?
— Той я създаде. В смисъл… той я направи вампир преди векове. Връща се при него от време на време и му помага в това, с което се занимава за момента.
— Той винаги си е падал малко единак. И колкото повече време минава, толкова по-своенравен става.
Да определи Ерик като своенравен, беше повече от меко казано.
— В крайна сметка стигнахме ли до някакво заключение? — попитах.
Бил, изглежда, обмисляше отговора си.
— Да — в тона му се долови съжаление. — На теб не ти харесва да общуваш с други вампири, освен с мен, а аз съм ти казвал, че нямаме избор.
— Каква е тая история с Дезире?
— Пратеник на Ерик я стовари на стълбите пред нас с надеждата да остана доволен от красивия подарък. А възможността да пия от нея би била изпитание за предаността ми към теб. Вероятно е отровил кръвта й с нещо, за да ме омаломощи — той вдигна рамене. — Ти да не помисли, че имам среща с нея?
— Да…
Усетих как лицето ми се стегна, когато си припомних как влезе с момичето.