Честно казано, не смятам, че имаше каквото и да било значение дали съм дала съгласието си или не. В крайна сметка, как можех да накарам Буба да си тръгне, ако не иска да го направи? Дори служителите на реда в малкото ни градче не разполагаха със средства да се разправят с вампири. А ако се изправеха лице в лице точно с този, щяха само да стоят с отворена уста достатъчно дълго да ги разкъса на парчета. Оцених загрижеността на Бил и си помислих, че няма да е зле да му благодаря. Прегърнах го плахо.
— Е, щом наистина се налага да заминеш… Само внимавай — казах, опитвайки се да не звуча отчаяно. — Има ли къде да отседнеш?
— Да. Ще съм в Ню Орлеанс. Има свободна стая в „Кръв из квартала“.
Бях чела статия за този хотел — първия в света, който обслужва единствено вампири. Гарантираха пълна сигурност и досега бе точно така. И се намираше точно в центъра на френския квартал. На мръкване вампфенове и туристи се тълпяха наоколо и чакаха вампирите да излязат.
Започнах леко да ревнувам. Опитах се да не изглеждам като тъжно кутре, избутано обратно в къщата, когато стопаните му излизат. Сложих пак дежурната усмивка.
— Е, приятно изкарване — отвърнах ведро. — Готов ли ти е багажът? Пътят ще ти отнеме няколко часа, а вече се стъмни.
— Колата е готова. — Едва сега си дадох сметка, че е отложил тръгването, за да прекара известно време с мен и децата на Арлийн. — По-добре да тръгвам — подвоуми се, търсейки подходящите думи. После протегна ръце към мен. Поех ги и той ме притегли леко. Попаднах в прегръдките му. Потрих лицето си в ризата му. Прегърнах го и го притиснах до себе си. — Ще ми липсваш — гласът му прозвуча като въздишка, но го чух.
Целуна ме по главата, отдели се от мен и излезе през вратата. Долових гласа му от предната веранда, даваше последни наставления на Буба, чух и изскърцването на люлката, когато Буба стана от нея.
Не погледнах през прозореца, докато не чух колата да се отдалечава. После видях Буба да се скрива сред дърветата. Докато вземах душ, си казах, че Бил не би го извикал да ме пази, ако не му вярва. Но все още не бях сигурна от кого се страхувам повече — от убиеца, който Буба дебнеше, или от самия Буба.
СЛЕДВАЩИЯ ДЕН НА РАБОТА АРЛИЙН МЕ ПОПИТА ЗАЩО вампирът беше у дома. Не бях изненадана, че повдигна темата.
— Ами, на Бил му се наложи да отсъства от града и се притеснява, нали знаеш… — Надявах се с това да приключим.
Но Чарлси се намеси — не бяхме никак заети, служителите от търговската камара обядваха във „Финс и Хувс“, а хората от „Стопанките на молитвите и картофите“ си хапваха печените картофи в огромната стара къща на госпожа Белфльор.
— Искаш да кажеш, — обади се тя ококорена — че твоят човек ти е наел личен бодигард?
Кимнах неохотно. Можеше и така да се каже.
— Това е толкова романтично! — въздъхна Чарлси. Можеше да се погледне и по този начин.
— Трябва обаче да го видиш — обърна се Арлийн към нея, въздържайки се колкото може. — Изглежда точно като…
— О не, не и когато говориш с него — намесих се. — Въобще не е същият — това си беше истина. — И никак не му харесва да чува името си.
— О! — възкликна съвсем тихо Арлийн, сякаш Буба би могъл да я чуе посред бял ден.
— Определено се чувствам по-сигурна, когато Буба е сред дърветата — обясних, което малко или много си беше така.
— О, ама той не е с теб в къщата? — попита Чарлси, очевидно леко разочарована.
— Боже мили, не! — възкликнах, след което се извиних наум на Господ, че споменавам името му напразно, при това напоследък доста често. — Не, вечер Буба стои сред дърветата и наблюдава къщата.
— Това за котките вярно ли е? — потресена попита Арлийн.
— Само се шегуваше. Май няма кой знае какво чувство за хумор, а?
Лъжех на поразия. Бях повече от сигурна, че на Буба му допада да пие котешка кръв.
Арлийн неуверено поклати глава. Време беше да сменим темата.
— Добре ли изкарахте вечерта с Рене? — попитах.
— Той беше толкова добър снощи…
Бузите й поруменяха. Бе се омъжвала няколко пъти, а още се изчервяваше.
— Не зная, ти ми кажи.
Арлийн харесваше двусмислените шеги.
— Ах, ти! Имам предвид, че Рене беше страшно учтив с Бил и дори с онзи Буба.
— А има ли някакви причини да не е?
— Той има проблем с вампирите, Суки — тя поклати глава. — Аз също — призна, когато я погледнах с повдигнати вежди. — Но Рене е наистина предубеден. Синди излизаше известно време с вампир и това ужасно го разстрои.