— Синди добре ли е?
Страшно се интересувах от здравословното състояние на човек, който е излизал с вампир.
— Не съм я виждала — каза Арлийн. — Но Рене я посещава през седмица и нещо. Добре е. Върнала се е в правия път. Работи в кафенето на една болница.
Сам, който беше зад бара и зареждаше хладилника с бутилки с кръв, се обади:
— Може би Синди ще пожелае да се прибере обратно у дома. Линдзи Крофт напусна другата смяна, защото се мести в Литъл Рок.
Това определено привлече вниманието ни. „При Мерлот“ започваше да се нуждае сериозно от персонал. По някаква причина работата, която не изискваше квалифицирани служители, не беше чак толкова популярна през последните няколко месеца.
— Интервюирал ли си някого? — попита Арлийн.
— Ще трябва да прегледам архива — изтощено отвърна Сам.
Знаех, че двете с Арлийн сме единствените, които се бяхме задържали тук повече от две години. Всъщност не, не беше точно така, в другата смяна работеше Сюзън Мичъл. Сам губеше доста време да назначава и понякога да уволнява.
— Суки, би ли прегледала архива и да видиш кой от тези, които познаваш, се е преместил, кой си е намерил вече работа, кого препоръчваш. Това ще ми спести известно време.
— Добре — отвърнах.
Спомних си, че и Арлийн направи това преди време, когато назначиха Доун. Ние имахме повече връзки с местните от Сам, който сякаш никога не се включваше в нищо. Той беше в Бон Темпс вече от шест години и не бях срещала никого, който да знае каквото и да било за живота му, преди да купи бара.
Разположих се на бюрото на Сам с дебела папка с кандидатури. Само след няколко минути вече ги бях сортирала на три купа: преместили се; наети другаде и подходящи за работата. От последните отделих тези, с които не мога да работя, защото не ги понасям, и починалите. Сред тях бе молбата на момиче, което загина при автомобилна катастрофа миналата Коледа. Когато видях името й, ми стана тъжно за близките й. Следващият формуляр бе на Модет Пикинс. Бе дала молбата си на Сам три месеца преди смъртта си. Явно работата в „Грабит Куик“ не е била особено вдъхновяваща. Когато хвърлих поглед на попълнения формуляр, ми направи впечатление колко е грозен почеркът и колко лош правописът. Отново ми стана жално. Опитах се да си представя брат си… да прави секс с нея и да го заснеме… що за начин да уплътниш времето си. Зачудих се на ума му. Не го бях виждала, откакто отпътува с Дезире. Надявах се, че се е прибрал жив и здрав. Мацката си беше жив таралеж в гащите. Искаше ми се Джейсън да заживее с Лиз Барет, тя разполагаше с достатъчно здрав разум да го държи на повърхността.
Напоследък, когато и да се сетех за него, все се притеснявах. Само ако не познаваше толкова добре Модет и Доун! Оказа се, че тези, които са ги познавали интимно, бяха доста. И двете бяха хапани от вампир. Доун бе харесвала груб секс. Нямах представа от предпочитанията на Модет. Много мъже минаваха за бензин и кафе през „Грабит Куик“, много мъже идваха и в бара. Единствено малоумният ми брат обаче бе записал на филм как прави секс с Модет и Доун.
Загледах се в голямата пластмасова чаша със студен чай на бюрото на Сам. Бе зелена и с надпис в сигнално оранжево: „Големият Кетчър от Грабит Куик“. Сам също познаваше и двете. Доун работеше за него, а Модет бе кандидатствала за работа тук. На него определено не му се нравеше, че се срещам с вампир. Може би това бе принципното му отношение по въпроса. Точно в този момент Сам влезе и аз подскочих така, сякаш са ме заловили да правя нещо нередно. Точно каквото и правех в тетрадката си. Да имаш лоши помисли за приятел, не беше хубаво.
— Коя купчинка е хубавата? — попита, но ме погледна озадачено.
Подадох му не повече от десет молби.
— Това момиче, Ейми Бърли, — посочих най-горната — има опит, замества в бара „Добрите стари времена“. Чарлси е работила с нея, така че би могъл да я попиташ.
— Благодаря ти, Суки. Това ще ми спести излишно губене на време.
Кимнах в потвърждение.
— Добре ли си? — попита той. — Днес си някак сдържана.
Погледнах го по-внимателно. Изглеждаше както обикновено. Но съзнанието му бе затворено за мен. Как го правеше? Съзнанието на Бил също бе затворено, но той е вампир. А Сам определено не е.
— Просто Бил ми липсва — казах нарочно.
Дали щеше да ме поучи за опасността да се излиза с вампири?