— Прасе? — Ерик не би могъл да изглежда по-изненадан дори ако му бях казала, че на носа на менадата е имало канарче.
— Грух-грух. Глиган. Дива свиня. Каза, че искала да ти прати съобщение. Добре че успях да се обърна навреме, та предпазих лицето си, обаче тя ме докопа за гърба и после изчезна.
— Лицето ти. Искала е да повреди лицето ти. — Бил стисна ръце в юмруци и нервно закрачи из стаята. — Ерик, раните й не са много дълбоки. Какво й има?
— Суки — нежно каза Ерик, — как изглеждаше тази жена?
— Изглеждаше като абсолютна откачалка, ето как изглеждаше. И те нарече по име — Ерик Нортман.
— Използвам името Нортман, когато си имам вземане-даване с хора — каза той. — Като казваш откачалка… какво точно имаш предвид?
— Дрехите й бяха раздърпани, имаше кръв около устата и по зъбите, сякаш току-що е яла нещо сурово. Носеше пръчка с нещо като пискюл на върха. Косата й беше дълга и сплъстена… а, като казах коса, моята вече съхне по гърба ми — изпъшках аз.
— Аха, виждам. — Ерик започна да отлепя дългите ми кичури от съсирената кръв по раните ми.
Влезе Пам, а след нея и докторът. Ако се бях надявала, че Ерик има предвид нормален лекар със слушалки около врата, отново щях да се разочаровам. Този лекар беше джудже от женски пол и дори не й се наложи да се наведе, за да ме погледне в очите. Бил сновеше наоколо, напрегнат до пръсване, и наблюдаваше прегледа изкъсо. Дребната женица носеше бял панталон и бяла престилка, досущ като униформите на болничните лекари. По-точно, когато все още се обличаха в бяло, а не в зелено, синьо или какъвто там друг цвят им попаднеше пред погледа. Женицата имаше огромен нос, матова кожа и невероятно гъста и къдрава златистокестенява коса, подстригана сравнително късо. Напомняше ми за хобит4. А може би наистина беше хобит. През последните няколко месеца възприятията ми за реалността бяха доста размити.
— Каква е вашата специалност? — Едва събрах сили да я попитам.
— Лечителска — отвърна тя с изненадващо дълбок глас. — Отровили са те.
— Ето защо имам чувството, че ще умра — измърморих.
— Така и ще стане, и то съвсем скоро — отвърна тя.
— Много благодаря, докторке! Какво може да се направи по въпроса?
— Нямаме голям избор. Отровата вече действа. Чувала ли си някога за комодския варан5? Устата му гъмжи от бактерии. Е, раните, които нанасят менадите, са също толкова токсични. Когато варанът ухапе жертвата си, той я преследва в продължение на няколко часа и чака бактериите да я убият. При менадите е, общо взето, същото. Бавната смърт им доставя удоволствие. За комодските варани не съм много сигурна.
Благодаря за научнопопулярната беседа, докторке, ама нямаше нужда.
— Какво можеш да направиш по въпроса? — повторих аз през стиснати зъби.
— Мога да промия външните рани. Но отровата вече е в кръвообращението ти, затова трябва да източим кръвта ти и да я подменим с нова. А това го умеят вампирите. — Добрата докторка изглеждаше много доволна от перспективата за съвместна работа. На мой гръб. Тя се обърна към събралите се вампири. — Ако само един от вас поеме отровената кръв, това изобщо няма да му се отрази добре. Страничен ефект от менадската магия. Ако беше комодски варан, ехееей… — Тя се разсмя от все сърце.
Мразех я. От болка сълзи ми течаха по бузите.
— Така — продължи тя. — Когато приключа, всеки един от вас ще се изреди да пийне по мъничко. После ще й прелеем нова кръв.
— Човешка! — подчертах аз, за да няма недоразумения. Бях пила вампирска кръв няколко пъти — веднъж от Бил, за да оцелея след тежък побой; после още веднъж, за да преживея някакъв преглед; и веднъж… хм… съвсем случайно, колкото и странно да звучи. Така че имах представа какви промени настъпват в човешкия организъм след поглъщане на такава кръв и предпочитах да го избегна. Вампирската кръв е модерен наркотик сред богатите, но това си е техен избор.
— Ако Ерик успее да използва връзките си и да намери човешка — каза джуджето. — Но поне половината количество спокойно може да бъде и синтетична. Аз съм доктор Лудвиг, между другото.
— Мога да намеря кръвта, дължим й го — обади се Ерик и аз въздъхнах с облекчение. Какво ли не бих дала да можех да зърна лицето на Бил в този момент! — Коя кръвна група си, Суки? — попита Ерик.
4
Още в древните митове и легенди се споменава за хобитите — дребни, подобни на джуджета същества, но за разлика от тях са без бради и не толкова силни и здрави физически. — Б.р.
5
Най-големият гущер в света. Принадлежи към семейство Варани. Първоначално се е смятало, че това влечуго е отровно. В действителност ухапването на варана е смъртоносно, но това не се дължи на отрова. Комодскнят варан може да се определи като животното с най-мръсна уста: тъй като варанът е месоядно животно, особената структура на зъбите му е такава, че между тях често се задържа месо от неговите жертви. Така то загнива в устата на влечугото и ухапването причинява инфекция, която убива плячката. — Б.р.