Освен това нямах блуза. Или каквато и да било дреха. От кръста нагоре. Джинсите ми си бяха на мястото, макар и порядъчно мръсни.
— Блузата ти не ставаше за нищо, затова я свалихме — каза Пам и се усмихна широко. — Редувахме се да те държим на коленете си. Всички много ти се възхищавахме. Бил направо откачи.
— Върви по дяволите! — Не можах да измисля какво друго да й кажа.
— Исках да прозвучи като комплимент — сви рамене Пам. — Явно си много срамежлива. — Тя стана и отвори гардероба. Вътре висяха няколко ризи. На Ерик, предполагам. Пам свали една от закачалката и ми я подхвърли. Протегнах ръка да я уловя и — трябва да призная — движението ми се стори фасулска работа.
— Пам, тук има ли баня? — Сърце не ми даваше да нахлузя снежнобялата риза върху мърлявото си тяло.
— Да, в склада. До служебната тоалетна.
Банята беше мъничка, но имаше всичко, което ми трябваше — душ, сапун и хавлиена кърпа. Влизаше се направо от склада, но това явно не правеше впечатление на вампирите. Иначе казано — скромността краси човека, но не и вампира. Пам се съгласи да пази вратата. Помолих я да ми помогне да събуя джинсите и обувките си и тя го направи с удоволствие. Меко казано.
Не помнех да съм изпитвала по-голяма радост от къпането през целия си живот. Трябваше да пристъпвам бавно и внимателно. Цялата треперех и се чувствах слаба като след прекарана пневмония или тежък грип. Пам открехна вратата и ми подаде чисто бельо. Много приятна изненада, поне докато не ми се наложи да се подсуша и да се пробвам да го нахлузя. Бикините се оказаха толкова дантелено миниатюрни, че просто не си струваше да се наричат гащи. Поне бяха бели. Прииска ми се да се погледна в огледалото — сигурен признак, че вече се чувствам по-добре. Нямах сили да обличам нищо друго, освен ризата и бельото. Излязох навън боса и Пам ми подаде мръсните ми дрехи, грижливо напъхани в найлонова торба. Слънчевият загар на кожата ми ярко контрастираше със снежнобялата риза. Отправих се бавно към кабинета на Ерик и извадих гребен от чантата си.
Тъкмо започнах да се боря със заплетените си кичури, когато Бил влезе и измъкна гребена от ръката ми.
— Дай на мен, скъпа — нежно каза той. — Как си? Я свали ризата, да ти видя гърба.
Надявах се в кабинета да няма камери за наблюдение, макар че — съдейки по думите на Пам — вече всички ме бяха виждали гола.
— Как изглежда? — попитах през рамо.
— Ще останат белези — лаконично отвърна Бил.
— Така си и знаех. — По-добре на гърба, отколкото по лицето. И по-добре с белези, отколкото мъртва.
Облякох отново ризата, а Бил се залови да реше косата ми; едно от любимите му занимания. Съвсем скоро се почувствах много отпаднала и седнах на стола на Ерик, а Бил се изправи зад мен.
— Как мислиш, защо менадата избра точно мен?
— Предполагам, че е чакала някой вампир. Но е извадила късмет с теб, защото си много по-лесна плячка за нея.
— Тя ли причини караницата помежду ни?
— Едва ли. Чиста случайност. Аз така и не разбрах ти защо се ядоса толкова.
— Нямам сили да ти обяснявам, Бил. Утре ще поговорим за това, става ли?
Влезе Ерик, следван от някакъв непознат вампир. Чоу, предполагам. Веднага ми стана ясно, че е като магнит за клиенти. За пръв път виждах вампир азиатец. Голям хубавец! Целият изографисан с онези сложни татуировки, по които си падат членовете на Якуза. Не знам дали през човешкия си живот Чоу е бил гангстер, или не, но сега определено изглеждаше доста злокобно. Минута по-късно влезе Пам и докладва:
— Заключих навсякъде. Доктор Лудвиг също си тръгна.
Щом „Вамптазия“ беше затворена, значи трябваше да е около два след полунощ. Бил продължаваше да реше косата ми, а аз седях на стола с ръце върху бедрата, с ясното съзнание, че облеклото ми е, меко казано, странно. От друга страна, Ерик беше толкова висок, че ризата му ме покриваше много повече, отколкото някои от собствените ми дрехи. Може би се чувствах неудобно заради френската кройка на бикините ми. Или пък защото не носех сутиен. Господ е бил доста щедър, когато е пълнил пазвата ми, и липсата на сутиен се забелязваше отдалече.
Но независимо че облеклото ми беше оскъдно и че всички бяха видели гърдите ми в близък план, аз се чувствах длъжна да демонстрирам доброто си възпитание.