— Благодаря на всички, че спасихте живота ми — казах аз. Не успях да постигна топлота в изказа, но поне се надявам, че усетиха искреността ми.
— Удоволствието беше изцяло мое — отвърна Чоу с похотлива нотка в гласа. Говореше с лек акцент, но общата ми култура по азиатска история е твърде обща, та не можах да преценя откъде точно произхожда. Нищо чудно и „Чоу“ да не беше истинското му име, но така го наричаха всички вампири. — А ако нямаше отрова, щеше да е направо идеално.
Усетих напрежението на Бил зад гърба си. Той положи ръце върху раменете ми, а аз се протегнах и притиснах длани върху неговите.
— Струваше си да погълна отровата — обади се Ерик, после докосна с пръсти устните си и ги целуна, сякаш възхваляваше вкуса на кръвта ми. Гадост!
Пам се усмихна и каза:
— Насреща съм по всяко време, Суки. Не се и съмнявам!
— Благодаря и на теб, Бил — казах аз и облегнах глава назад.
— За мен беше чест — отвърна той, едва сдържайки гнева си.
— Вие двамата сте се скарали преди срещата на Суки с менадата, а? — попита Ерик. — Нали така каза, Суки?
— Това си е наша работа — отрязах го аз и тримата вампири се подсмихнаха помежду си. Подразних се. — Между другото, ти защо ни повика тази вечер? — попитах аз с надеждата да отклоня темата на разговора.
— Нали си спомняш какво ми обеща, Суки? Че ще ми позволяваш да се възползвам от телепатичните ти способности, стига да не отнемам живота на замесените в това хора?
— Разбира се, че си спомням. — Никога не забравям обещание, камо ли такова, което съм дала на вампир.
— Откакто назначихме Бил за следовател на Район 5, не сме имали кой знае какви загадки. Но Район 6, в Тексас, се нуждае от специалната ти дарба. Затова решихме да те преотстъпим за известно време.
Дават ме под аренда, осъзнах аз. Като електрическа резачка или багер. Зачудих се дали вампирите в Далас ще внесат депозит в случай на повреда.
— Никъде не тръгвам без Бил. — Погледнах Ерик право в очите. Бил стисна лекичко пръстите ми; значи съм казала точно каквото трябва.
— И той ще дойде. Сключихме сериозна сделка — успокои ме Ерик, ухилен до уши. Изкара ми акъла с подалите му се вампирски зъби. — Опасявахме се, че може да те задържат при тях или да те убият, затова настояхме да впишем в договора и придружител. А кой би могъл да свърши тази работа по-добре от Бил? Ако случайно му се наложи да пътува някъде, незабавно ще изпратим заместник. Вампирите от Далас се съгласиха да осигурят кола, шофьор, храна и квартира, както и прилично възнаграждение, разбира се.
— Кога трябва да започнем?
— Мисля, че първо трябва да обсъдиш с Бил финансовата част — каза Ерик. — Но съм сигурен, че възнаграждението ще е достатъчно, за да компенсира напускането на настоящата ти работа в бара.
Ан Ландърс6 не беше ли писала нещо по темата „Когато любовникът ти стане твой мениджър“?
— Но защо точно менада? — попитах аз и всички стреснато ме погледнаха. Надявах се, че произнасям думата правилно. — Наядите7 живеят във водата, дриадите8 — по дърветата, нали така? Какво прави тази менада в гората? Менадите не са ли просто жени, докарани до лудост от бог Дионис?
— Суки, ти си била много умна! — възкликна Ерик. В погледа му се четеше дълбоко възхищение. Не му казах, че съм научила това от криминален роман. Нека си мисли, че чета гръцка литература в оригинал. Какво толкова!
После се обади Чоу:
— Богът прониквал толкова дълбоко в някои жени, че те ставали безсмъртни. Или почти безсмъртни. Дионис е богът на виното и точно затова кръчмите излъчват неустоима притегателна сила за менадите. Интересът им към баровете е толкова силен, та чак се дразнят, когато край тях се навъртат и други тъмни същества. Менадите смятат, че поражданото от алкохола насилие им принадлежи изцяло. От това се хранят. Освен това много почитат гордостта.
Гордост ли каза? Нима двамата с Бил не се бяхме скарали именно заради пустата си гордост?
— Досега бяхме чували само слухове, че в гората се навърта менада — каза Ерик. — Слухове, които тази вечер се потвърдиха.
— Но за какво точно ви предупреждава? Какво иска?
— Лепта — отвърна Пам. — Така поне предполагаме.
— Каква по-точно?
Пам сви рамене. Явно нищо повече не желаеха да ми кажат.
— А ако не я получи? Тогава? — попитах. Вампирите продължаваха да мълчат и аз въздъхнах отчаяно. — Какво ще направи, ако не й дадете въпросната лепта?
6
Журналистически псевдоним от популярната в Северна Америка вестникарска рубрика „Попитай Ан Ландърс“, създадена от вестник Chicago Sun-Times през 1943 г. — Б.пр.
7
В древногръцката митология наядите са нимфи, които имат власт над изворите, ручеите, потоците. — Б.р.