Не можех да прочета ясно мислите на Сам, защото той е свръхестествено същество. Но трябваше да съм кон с капаци, да не кажа пълен кретен, за да не усетя объркването и копнежа, които се излъчваха на талази от него.
— Опитвах се да ти кажа — обадих се аз след минута мълчание, когато вече се бяхме разплели от прегръдката си и отстъпили на безопасно разстояние, — че ако тази менада наистина си пада по барове, то „Мерлот“ би привлякъл вниманието й, защото съдържателят му не е… хм, как да кажа… средностатистически човек… какъвто е и барът на Ерик в Шривпорт впрочем. Така че бъди нащрек.
Сам видимо се развълнува от предупреждението ми; изглеждаше някак обнадежден от вниманието ми.
— Благодаря ти, че ми каза, Суки. Когато дойде време за следващото ми превъплъщаване, ще се оглеждам по-внимателно в гората.
За пръв път се замислях, че Сам би могъл да срещне менадата по време на авантюристичните си превъплъщения. Краката ми се подкосиха от ужас и се наложи да седна.
— О, не! — изстенах аз. — По-добре не се превъплъщавай изобщо!
— След четири дни е пълнолуние — отбеляза Сам след кратка справка с календара. — Няма как. Вече съм се уговорил с Тери да ме замести в бара.
— Какво му каза?
— Всеки път му казвам, че имам среща. Досега не му е правило впечатление, че винаги отсъствам по пълнолуние.
— Много добре. Някакви новини от полицията за Лафайет?
— Не — поклати глава Сам. — Но наех на работа един негов приятел, Хан.
— Шир Хан?
— Чака Хан.
— Добре де, но поне може ли да готви?
— Уволнили са го от плаващия ресторант „Кралска скарида“.
— Защо?
— Заради твърде артистичния му темперамент, предполагам — сухо отвърна Сам.
— Това и при нас не се котира особено — отбелязах аз и се запътих към вратата. Бях доволна, че си поговорихме; това донякъде успя да разсее напрежението, загнездило се помежду ни след неловката случка. Двамата със Сам за пръв път се прегръщахме на работното си място. Бяхме се целували само веднъж досега, преди месеци, когато той ме изпрати до вкъщи след първата ни и последна романтична среща. Сам беше мой работодател, а впускането в любовна авантюра със собствения ти шеф не е добра идея. А да флиртуваш с шефа си, когато гаджето ти е вампир, си е опасна игра, да не кажа смъртоносна. На Сам му трябваше жена, и то бързо.
Когато съм притеснена, се усмихвам. Ухилих се до уши и казах: „Е, време е да се връщам на работа“, после прекрачих прага и хлопнах вратата зад гърба си. В съзнанието ми бушуваха всякакви емоции, но се опитах да ги прогоня и се подготвих да развъртя подноса.
Нямаше нищо необичайно във вечерната клиентела на „Мерлот“. Хойт Фортънбъри, приятел на брат ми, се наливаше с другарите си по чашка. Кевин Прайър, когото рядко виждах в цивилни дрехи, седеше умърлушен до Хойт. Май предпочиташе да е в полицейската кола заедно с партньорката си Кения. Брат ми Джейсън се довлече с обичайното си украшение — Лиз Барет. Лиз винаги даваше вид, че се радва да ме види, но никога не ми се подмазваше, с което бързо си спечели уважението ми. Баба щеше да е много доволна, че Джейсън си има постоянна приятелка. Носеше му се славата на местния Казанова. Но все пак в Бон Темпс и околностите жените не бяха безчет и когато за ловеца вече не остана неуловена плячка, просто нямаше друг избор, освен да се кротне.
Освен това Лиз сякаш не обръщаше внимание на спорадичните му търкания със закона.
— Сестричке! — ухили се той насреща ми. — Бъди така добра и ни сипи по едно уиски със „Севън ъп“.
— Веднага! — отвърнах с усмивка. Понесена от вълните на оптимизма, не се стърпях и се заслушах за момент в мислите на Лиз; момичето се надяваше, че Джейсън в най-скоро време ще й направи предложение. Колкото по-скоро, толкова по-добре, мислеше си тя, защото беше сигурна, че е бременна.
Добре че отдавна се бях научила как да прикривам собствените си мисли. Сервирах им питиетата, стараейки се да отблъсквам всякакви по-нататъшни сигнали от главите им. Трябваше да реша какво е редно да направя. Това е един от най-големите минуси на телепатията — мислите, които хората не споделят на глас, са нещо, което други хора (като мен) изобщо не искат да знаят. Или не бива да искат да знаят. Чувала съм какви ли не тайни, достатъчни да задавят и камила, но никоя от тях не ми е била от полза.
Ако Лиз беше бременна, то последното нещо, което й трябваше, беше алкохол. Без значение чие бебе носеше в утробата си.