— Как мина срещата ти в Шривпорт, скъпи? — попитах.
— Ще ти разкажа по-късно.
Искрено се надявах нощта му да е минала по-леко от деня на Анди.
— Добре. Ще съм ти благодарна, ако помогнеш на Порша да качи Анди в колата си. Ето я, идва — казах и кимнах към вратата.
Този път Порша не носеше обичайната си професионална униформа, състояща се от пола, блуза, сако, чорапогащник и обувки с нисък ток. Беше облечена в протрити джинси и раздърпан пуловер. Порша имаше същата едра фигура като брат си, само дето кестенявата й коса беше дълга, гъста и лъскава. Поддържаше я винаги в безупречно състояние — сигурен признак, че мис Белфльор няма никакво намерение да се предава. Тя уверено си проправи път през шумната навалица.
— Да, здравата се е наквасил, миличкият — каза тя и огледа брат си от глава до пети. Старателно се опитваше да не обръща внимание на Бил, който я караше да се чувства като на тръни. — Не му се случва често. Трябва да е имал сериозна причина.
— Порша, Бил може да го занесе до колата ти — казах аз. Анди беше по-висок и по-пълен от сестра си и със сигурност щеше да й дойде тежичък.
— И сама ще се справя — отсече тя, упорито отказвайки да погледне към Бил. Той се ококори от изненада.
Порша подхвана брат си през кръста и се опита да го повдигне от стола, но Анди стоеше като закован на мястото си. Тя се огледа за Сам Мерлот, собственика на бара, който беше дребен и слаб на външен вид, но много силен.
— Сам помага зад бара в кънтри клуба тази вечер. Имат някакво парти — обадих се аз. — Нека Бил да удари едно рамо, а?
— Добре — хладно отвърна адвокатката и забоде поглед в полирания дървен тезгях. — Много благодаря.
Само след секунди Бил вече вървеше към вратата с отпуснатия Анди на гръб. Мика Тутън побърза да му отвори и Бил се запъти към паркинга.
— Благодаря, Суки — каза Порша. — Сметката му оправена ли е?
Кимнах.
— Добре тогава — отвърна тя и тупна с длан по тезгяха за довиждане. По пътя към изхода й се наложи да изслуша цяла тирада добронамерени съвети.
Та ето как стана така, че старият „Буик“ на Анди Белфльор остана на паркинга пред „Мерлот“ през цялата нощ. Анди бил толкова погълнат от мрачните си мисли, че забравил да заключи колата, когато слязъл от нея, за да отиде в бара. Но се кълнеше, че тогава буикът е бил празен.
По някое време между осем вечерта, когато детективът пристигна в „Мерлот“, и десет часа на другата сутрин, когато аз се появих на работа, колата на Анди се беше сдобила с нов пътник.
Пътник, който щеше да причини сериозни главоболия на полицая.
Защото беше мъртъв.
Самата аз се озовах там съвсем непредвидено.
След нощната смяна предишния ден трябваше да се появя отново на работа чак вечерта. Но Бил ме помоли да заместя някоя от колежките си, защото искаше да го придружа до Шривпорт, а Сам нямаше нищо против. Попитах приятелката ми Арлийн дали иска да вземе моята смяна. По график й предстоеше почивен ден, но вечер бакшишите бяха повече и тя веднага се съгласи да ме замести в пет следобед.
Анди искал да прибере колата си рано сутринта, но махмурлукът още го мъчел и нямал сили да увещава Порша да го докара до „Мерлот“, още повече че барът е в обратна посока на полицейското управление. Тя му казала, че ще го вземе от работа по обяд, ще дойдат да хапнат в „Мерлот“ и тогава ще може да си вземе колата.
Така буикът и неговият безмълвен пасажер постояха на паркинга — в очакване да бъдат открити — малко по-дълго, отколкото трябваше.
Успях да поспя цели шест часа, така че се чувствах доста свежа. Да поддържаш любовна връзка с вампир, не е лесна работа; налага се да пожертваш част от нощния си сън. Бил изчака да затворим бара и ме заведе у тях около един след полунощ. Взехме гореща вана заедно, после правихме и други неща, но успях да си легна малко след два и станах почти в девет. По това време Бил отдавна се беше прибрал в ковчега си.
На закуска изпих огромно количество вода и портокалов сок и глътнах няколко таблетки витамини и желязо. Наложи се да въведа този режим, откакто Бил се появи в живота ми и внесе в него (заедно с любовта, вълнението и забавленията) постоянната опасност от анемия. Захлаждаше се, слава богу, така че си сложих жилетка и черния панталон от служебната ми униформа — обличахме ги, когато беше твърде студено за шорти, — и се настаних на верандата на Бил. Бялата ми тениска имаше бродиран надпис „Бар Мерлот“ отпред на гърдите.