— Да се чуди човек за какво беше всичко това! — казах аз и се облегнах назад. Ръцете му ме обгърнаха и той ме притегли по-близо до себе си. Усещането наподобяваше прегръдка с дърво.
— Вампирите в Далас са готови с тяхната част от уговорката — каза Бил. — Можеш ли да тръгнеш утре вечер?
— Ами ти?
— Мога да пътувам в ковчега си, ако проявиш желание да ме прибереш от летището. Така ще разполагаме с цяла нощ, за да разберем какво се иска от нас в Далас.
— Значи ли това, че ще трябва да те отведа до летището в катафалка?
— Не, слънчице. Просто бъди там. Има транспортни фирми, които си вадят хляба с това.
— Превозват вампири през светлата част от денонощието?
— Да, имат специален лиценз за това. Беше ми нужно време, за да го осмисля.
— Да ти отворя бутилка? Сам е сложил няколко на нагревателя.
— С удоволствие. Нека е нула положителна.
Моята кръвна група. Сладур. Усмихнах му се, но не насила, като за клиенти, а искрено и от сърце. Голям късмет извадих с него въпреки трудностите, които животът ни сервираше. Не можех да повярвам, че бях целунала друг мъж, и моментално пропъдих тази мисъл от главата си.
Бил ми се усмихна в отговор. И той ми се радваше.
— Кога свършваш работа? — прошепна той в ухото ми.
Погледнах часовника си и с нотка на обещание в гласа заявих:
— След трийсетина минути.
— Ще те изчакам — каза той и седна на освободения от Порша стол, а аз му сервирах кръвта на мига.
По някое време на масата му седна Кевин и двамата се впуснаха в разговор. Не съм се старала да ги подслушвам, но подочувах за какво приказват; за престъпленията в малкия ни град, за цената на бензина, за предстоящите избори за шериф. Съвършено нормални неща! Направо сияех от гордост. В началото, когато Бил започна да идва по-често в „Мерлот“, атмосферата в бара осезаемо се напрягаше. А сега хората го приемаха съвсем естествено и спокойно разговаряха с него или просто му кимаха за поздрав, без да драматизират излишно.
В колата, на път за вкъщи, Бил изглеждаше в приповдигнато настроение. Нямах представа на какво се дължи това, но в един момент осъзнах, че сигурно се вълнува от предстоящото ни пътуване до Далас.
— Май ти се пътува, а? — попитах аз, не много доволна от внезапната му жажда за пътешествия.
— Откакто се помня, все пътувам. Тези няколко месеца в Бон Темпс бяха прекрасни — каза той и ме потупа по ръката, — но ми се иска да опозная и други представители на нашата общност. Освен това вампирите от Шривпорт са твърде властни натури. Не мога да се отпусна в тяхно присъствие.
— Така ли бяхте организирани и допреди да излезете на светло? — Стараех се да не разпитвам много-много за вампирското общество, защото никога не знаех как би реагирал Бил, но понякога любопитството ми надделяваше.
— Не съвсем — уклончиво отвърна той.
Така си и знаех. Загадъчен, както винаги.
Вампирите ревностно пазеха границата, която ги делеше от хората. Не позволяваха да бъдат преглеждани от лекар и никой не можеше да ги принуди да постъпят на служба в армията. В замяна на това немалкото лекари и медицински сестри сред вампирите трябваше да се откажат от професиите си, защото американското общество се отнасяше крайно подозрително към кръвопийци в бели престилки. Мнозинството от хората смятаха, че вампирясването е бурна алергична реакция към комбинация от различни неща, в това число чесън и слънчева светлина.
И аз бях човек — макар и малко странен, — но имах друга гледна точка по въпроса. Имаше период, когато вярвах, че Бил страда от някакво загадъчно заболяване. Сега вече знаех, че митичните създания имат грозния навик да се оказват напълно реални. Скорошен пример — менадата. Кой би повярвал, че персонаж от древна гръцка легенда би тръгнал да се разхожда из горите на Северна Луизиана?
Може би градинските храсти наистина се обитаваха от самодиви, както обичаше да си припява покойната ми баба, докато простираше прането.
— Суки? — гласът на Бил ме извади от унеса ми.
— Да?
— Замислила си се доста задълбочено над нещо.
— Мисля си за бъдещето — отвърнах вяло. — И за полета. Трябва да ми дадеш подробни инструкции. Какви дрехи да си взема, кога трябва да съм на летището и всичко останало.