Обърнах се към Стан Дейвис; вътрешно ликувах, че Бил е зад гърба ми и ме подкрепя безмълвно.
— Господин Дейвис, разбирате, надявам се, че ми е нужна по-усамотена обстановка за разпита на това момиче. Освен това трябва да знам какво точно искате от нея.
Девойчето взе да хлипа. Тихо и сърцераздирателно, но изключително дразнещо предвид обстоятелствата.
Дейвис ме погледна право в очите. Не се опитваше да ме омагьоса или подчини, просто ме изучаваше.
— Доколкото разбирам, телохранителят ти знае какви са условията на договора ми с неговия началник — каза Стан Дейвис. Ясно, разбрах. Смятаха ме за низша човешка твар. Все едно пилето да говори на клиента в „Кей Еф Си“. Но аз все пак исках да съм наясно какво очакват от мен.
— Известно ми е, че сте постигнали споразумение с Район 5 — казах аз с възможно най-спокоен глас, — и ще направя всичко, което е по силите ми. Но не мога да започна, без да знам каква е целта на задачата ми.
— Искаме да разберем къде е нашият брат — отвърна Стан след дълго мълчание.
Положих огромно усилие да прикрия изумлението си.
Както споменах, някои вампири — като Бил — живеят сами. Други се чувстват по-сигурни в група, наречена „гнездо“. Щом поживеят известно време заедно, започват да се смятат за братя и сестри, а някои гнезда оцеляват в продължение на десетилетия. (Разправят, че в Ню Орлиънс една такава група просъществувала цели два века.) Преди да тръгнем от Луизиана, Бил ме уведоми, че гнездото на даласките вампири е доста голямо.
Стана ми ясно, и то без да съм мозъчен хирург, че за властен вампир като Стан е не просто необичайно, а направо унизително да изгуби един от своите братя по гнездо.
А вампирите обичат да ги унижават точно толкова, колкото и хората.
— Опишете обстоятелствата, ако обичате — казах аз, без да влагам каквито и да било емоции.
— Моят брат Фарел не се е прибирал в гнездото от пет нощи — каза Стан Дейвис.
Не се съмнявах, че вече са претърсили любимите ловни полета на Фарел и са разпитали всички обитатели на гнездото му, но въпреки това отворих уста да попитам, като типичен представител на човешката общност. Но точно в този момент Бил докосна рамото ми. Обърнах се и той едва забележимо поклати глава. Въпросът ми би прозвучал крайно нетактично.
— А момичето? — попитах аз вместо това. Тя продължаваше да мълчи, но цялата се тресеше от страх. Единственото нещо, което я държеше на крака, беше ръката на вампира испанец.
— Работи в клуба, където Фарел е бил видян за последно. Барът е наша собственост, „Крилото на прилепа“. — Нощните заведения бяха любимо бизнес начинание за вампирите по обясними причини. Не че не можеха да отворят и денонощно ателие за химическо чистене, да речем, но един претъпкан с кръвопийци нощен клуб привличаше клиентите неудържимо.
През последните две години вампирските барове стояха на челно място в класацията за нощни забавления. Жалките хорица, които си падаха по кръвопийци, редовно висяха в техните клубове и се чудеха как да привлекат вниманието им, като за тази цел прибягваха дори до маскарадни костюми. Върволици от туристи ходеха там от чисто любопитство и със зяпнала уста наблюдаваха както живите мъртъвци, така и техните поклонници. Рискова работна среда, откъдето и да го погледнеш.
Погледнах испанския вампир и му дадох знак да остави момичето на стола до мен. Затворих очи и се приготвих да вляза в съзнанието й.
Казваше се Бетани. На двайсет и една. Смятала се за луда глава и лошо момиче. И през ум не й минавало в каква беля може да я вкара това. До този момент. Приела работата в „Крилото на прилепа“, за да докаже бунтарската си същност — едно решение, за което можеше да плати с живота си. Отново се обърнах към Стан Дейвис.
— Наясно сте — казах аз, поемайки огромен риск, — че ако тя предостави исканата от вас информация, трябва да си тръгне оттук невредима, нали така? — Той бе заявил, че е запознат с условията по договора, но аз исках да съм сигурна.
Бил тежко въздъхна зад гърба ми. Горкичкият! Стан Дейвис се ядоса толкова много, че очите му започнаха да хвърлят искри.
— Да — изплю най-накрая той и вампирските му зъби се показаха от възбуда. — Наясно съм. — Погледите ни се срещнаха за секунда. И двамата знаехме, че ако това се случваше две години по-рано, даласките вампири щяха да отвлекат Бетани и да я подложат на такива мъчения, че да извлекат не само цялата информация от съзнанието й, но и малко отгоре.