За пръв път през живота си навлизах толкова дълбоко в нечие съзнание. Прониквайки в мислите й, се опитвах да отсявам зърното от плявата, но не ми се получаваше. Накрая спрях да се мъча и започнах да споделям всичко, което минаваше пред погледа ми. Бетани бе напълно спокойна в ръцете на фризьора си Джери. Оказа се, че си спомня чудесно и най-дребните детайли, така че до този момент всичко вървеше според очакванията ми.
По време на смяната си Бетани сервираше синтетична кръв на четирима вампири: червенокоса жена; ниска, набита дама с испански черти и черни като смола очи; рус тийнейджър с антични татуировки; и мъж с кестенява коса, издадена напред челюст и тънка каубойска вратовръзка. Ура! Фарел се бе запечатал в паметта на Бетани. Трябваше да потисна изненадата и вълнението си, за да не наруша спокойствието на Бетани.
— Това е той, Бетани — прошепнах. — Какво си спомняш за него?
— А, този ли? — силно извика Бетани и така ме стресна, че едва не подскочих от стола си. Тя насочи мисълта си към Фарел и се съсредоточи. Поръчал си две бутилки кръв, нула положителна, и й оставил бакшиш.
Между веждите на Бетани се появи дълбока бръчка. Миличката, ровеше в съзнанието си с всички сили, за да изпълни молбата ми. От мозъчните й гънки започнаха да изплуват парченца информация и тя насочваше вниманието си към онези от тях, които се отнасяха до вампира с кестенявата коса и каубойска вратовръзка.
— Тръгна към тоалетната с русото момче — каза тя и в съзнанието й се появи образът на русия татуиран вампир, най-младия от групичката. Ако бях художник, можех да го нарисувам.
— Млад вампир, на не повече от шестнайсет. Рус, татуиран — прошепнах аз към Стан. Той се изненада. За малко да пропусна реакцията му, защото заниманието ми изискваше концентрация като на жонгльор, но бях почти сигурна, че се изненада. Смутих се леко, но продължих.
— Сигурна ли си, че беше вампир?
— Поръча си кръв и я изпи — отвърна Бетани. — Имаше бледа кожа… тръпки да те побият. Да, сигурна съм.
И е тръгнал към тоалетната с Фарел. Разтревожих се. Вампирите нямаха друга причина да влязат в тоалетна, освен ако вътре не ги чакаше човек, който да им предложи секс или храна. Или (идеалната комбинация) и двете едновременно. Отново потънах в спомените на Бетани. Видях как обслужи още няколко клиенти, но не успях да разпозная никого.
Огледах внимателно и останалите посетители, повечето от които изглеждаха напълно безобидни. Един от тях — мургав мъж с гъсти мустаци — ми се стори познат, затова веднага насочих вниманието си към спътниците му: висок, слаб мъж с дълга до раменете руса коса и закръглена, ниска жена с една от най-грозните прически на света.
Имах няколко въпроса към Стан, но исках първо да приключа с момичето.
— Вампирът каубой появи ли се отново, Бетани?
— Не — отвърна тя след кратко мълчание. — Не го видях повече. Внимателно проверих съзнанието й за бели петна; не бих могла да възстановя изтритото, но поне щях да разбера дали някой е ровичкал вътре преди мен. Не открих нищо подобно. А тя със сигурност се опитваше да се сети. Усещах как се напряга да извика образа на Фарел и как полека-лека самата тя започва да ми се изплъзва.
— А русият младеж? Онзи с татуировките?
Бетани се замисли, наполовина излязла от състоянието на транс.
— И него не съм виждала — отвърна тя. През съзнанието й се плъзна някакво име.
— Какво беше това? — попитах аз, все така тихо и спокойно.
— Нищо! Нищо! — извика тя и напусна фризьорския салон с гръм и трясък. Хипнотизаторските ми способности бяха далече от съвършенството, за жалост.
Бетани искаше да предпази някого; искаше да спести на този човек изпитанието, през което самата тя минаваше. Опита се да пропъди името му от съзнанието си, но аз бях по-бърза от нея и успях да го видя. Бетани смяташе, че този човек знае нещо повече. Сметнах за ненужно да я уведомявам, че знам тайната й, затова просто й се усмихнах и казах на Стан, без да поглеждам към него:
— Може да тръгва. Взела съм всичко.
С наслада попих облекчението, изписано по измъченото лице на Бетани, и чак тогава се обърнах към Стан. Беше усетил, че крия коз в ръкава си, но предпочитах да си трае. Кой би могъл да предположи какво се върти из вампирските глави, особено ако са нащрек! Ала нещичко ми подсказваше, че ме е разбрал.