На около два метра разстояние от краката на Стан забелязах малка тъмна издутина, която се открояваше върху светлото дърво. Огледах я внимателно и макар да нямах фенерче, можех да се обзаложа, че не става въпрос за стара дъвка.
Нямах представа какво да правя с находката. Запълзях обратно и се появих — цялата в прахоляк — точно до краката на Стан. Неохотно поех протегнатата му ръка и само след част от секундата вече бях на крака, с лице към него. Не беше много висок и се наложи да го гледам право в очите, колкото и да не ми се искаше. Дадох му знак да мълчи и посочих с пръст под масата.
Бил изхвърча от стаята. Лицето на Стан побеля още повече, а очите му гневно засвяткаха. Извърнах глава настрана. Не исках да се намирам в полезрението му точно когато осмисля факта, че някой е сложил подслушвателно устройство в собствената му зала за аудиенции. Действително го бяха предали, просто начинът леко се разминаваше с очакванията му.
Опитах се да измисля нещо, което да му е от полза, но не успях и само се усмихнах глуповато. По навик посегнах да стегна конската си опашка, но осъзнах, че косата ми все още е прибрана на кок, макар и вече доста пораздърпан. Залових се да оправям прическата си, за да не ми се налага да поглеждам Стан в очите.
Бил най-после се завърна и сякаш камък падна от плещите ми. С него влязоха Изабел и миячът на чинии, понесъл в ръце купа вода.
— Съжалявам, Стан — каза Бил. — Опасявам се, че Фарел е мъртъв, съдейки по последните разкрития. Ако няма да сме ти нужни повече, Суки и аз се прибираме в Луизиана с утрешния полет. — Изабел кимна към масата и мъжът остави купата отгоре.
— Прибирайте се — отвърна Стан с леденостуден глас. — Изпратете ми сметка за разходите си. Господарят ви Ерик изрично настоя за това. Някой ден трябва да се срещна с него. — Нещо в тона му загатваше, че срещата няма да е приятна за Ерик.
— Ама че глупак! — извика Изабел. — Разля чашата ми! — Бил протегна ръка, изскубна „бръмбара“ изпод масата и светкавично го пусна в купата с вода, а Изабел я изнесе от стаята, като внимаваше да не я разлее. Придружителят й остана с нас.
Всичко мина лесно и просто. Оставаше ни да се надяваме, че инсценираният диалог бе успял да заблуди врага. Всички се отпуснахме и дори Стан вече не изглеждаше чак толкова страшен.
— Изабел спомена за опасението ви, че Фарел може да е отвлечен от Братството — каза мъжът. — Ако тази млада дама ме придружи утре до Центъра на Братството, бихме могли да проверим дали в скоро време не планират провеждането на някакви церемонии.
Бил и Стан го погледнаха дълбокомислено.
— Добра идея — отвърна Стан. — Двойките събуждат по-малко подозрения.
— Суки? — попита Бил.
— Ясно е, че вие няма как да отидете — казах аз. — Няма да е зле да огледаме наоколо, ако смятате, че наистина е възможно да държат Фарел точно там. — Ако успеех да разбера нещо повече за обстановката в Центъра на Братството, можеше и да предотвратя нападението на вампирите. Те едва ли възнамеряваха да ходят в полицията, за да пускат заявление за изчезнал близък или да ръчкат полицаите да правят обиск. Въпреки желанието на даласките вампири да спазват човешките закони, не се съмнявах нито за миг, че ако техен събрат бе затворен в Центъра против волята му, кръвопийците щяха да изтрепят доста народ. Може би имах шанс да предотвратя тази касапница и да открия изчезналия Фарел.
— Ако този татуиран вампир е ренегат и планира да срещне слънцето, вземайки Фарел със себе си, и ако цялата тази работа се организира с любезното съдействие на Братството, значи мнимият свещеник от летището би трябвало да работи за тях. Те вече те познават — отбеляза Бил. — Ще се наложи да носиш перука. — На лицето му грейна доволна усмивка.
Перука в тази жега. Дявол да го вземе! Опитах се да прикрия раздразнението си. В крайна сметка, по-добре да ме сърби главата, отколкото да ме разпознаят като жената, която съдейства на вампирите. Все пак отивах на посещение в Центъра на Братството.
— Няма да е зле да ме придружи още един човек — признах аз, макар да не ми се искаше да въвличам в опасност и другиго.
— Това е приятелят на Изабел — каза Стан и млъкна. Вероятно й пращаше сигнали или каквото там правеше, когато искаше да се свърже с подчинените си.
Както и очаквах, Изабел пристигна на мига. Много удобен начин за комуникация. Не ти трябва нито телефон, нито радиостанция. Дали сигналът отслабваше след определено разстояние? Слава богу, че Бил не можеше да ми праща безмълвни съобщения; бих се чувствала като робиня. Зачудих се дали похватът на Стан действаше и върху хора. Само се чудех, изобщо не исках да узнавам…