— У теб ли твоят ключ? — попита ме той пред вратата на стаята.
— А твоят къде е? — сънено и не много любезно попитах аз.
— Просто исках да видя как ще го извадиш — усмихна се той.
Настроението ми моментално се подобри.
— Намери го сам, ако искаш — предложих аз.
По коридора се зададе вампир с дълга до кръста черна коса, прегърнал пухкаво девойче с рижи къдрици. Бил изчака да влязат в стаята си и започна да търси ключа.
Откри го доста бързичко.
Щом влязохме вътре, той ме взе на ръце и започна да ме целува. Имахме да обсъждаме толкова много неща, но нито на мен ми се говореше, нито на него.
Хубавото на полите, както се оказа, е удобството да се запретват, особено ако прашките лесно се свалят. Сивото сако полетя към пода, миг по-късно до него кацна бялата риза, ръцете ми обвиха шията на Бил…
И точно когато той се мъчеше да разкопчае панталона си, без да се налага да ме сваля от врата си, на вратата се почука.
— По дяволите! — прошепна той в ухото ми. — Изчезвай, който и да си. — Увих се още по-силно около него, а той сръчно свали щипката от косата ми и зарови пръсти в нея.
— Трябва да говоря с теб — чу се познат глас иззад дебелата врата.
— Не! — изпъшках аз. — Едва ли е Ерик. — Единственото същество на света, което бяхме длъжни да приемем.
— Ерик е! — чу се глас отвън.
Отпуснах краката си и Бил нежно ме спусна на пода. Влетях ядосана в спалнята и нахлузих халата си за баня. Хич не ми се занимаваше с копчета и илици.
Върнах се тъкмо когато Ерик казваше на Бил, че се е справил добре тази вечер.
— Ти също беше невероятна, Суки — каза Ерик и едва отлепи очи от късия ми розов халат. Вдигнах поглед към него — нагоре, и още по-нагоре — и мислено му пожелах да се озове на дъното на Ред Ривър, заедно с лъчезарната си усмивка, русите си коси и всички останали прелести.
— Ах! — хапливо отвърнах аз. — Добре че намина да ни похвалиш, сега вече ще спим спокойно.
Ерик изглеждаше невъзмутим и доволен до безобразие.
— Божичко! — възкликна той. — Да не би да прекъснах нещо? Струва ми се, че тези… така де, това тук… е твое, Суки, нали? — Той вдигна с два пръста едната половина от прашките ми.
— Да. И на двата ти въпроса — каза Бил. — Има ли нещо друго, което би искал да обсъдиш с нас, Ерик? — И буца лед би се стреснала от студенината в гласа му.
— Няма достатъчно време — въздъхна Ерик. — Скоро ще съмне, а трябва да се погрижа за още нещо, преди да си легна. Но утре вечер трябва да се срещнем. Щом разберете какво иска от вас Стан, оставете ми съобщение на рецепцията. Тогава ще уточним часа и мястото.
Бил кимна.
— Довиждане тогава — каза той.
— По едно питие преди лягане? — Да не би да очакваше да му предложим бутилка кръв? Погледът на Ерик се разходи до хладилника и бързо се върна върху мен. Щеше ми се да бях облякла скафандър, а не този оскъден халат. — Нещо топличко?
Бил запази ледено мълчание. Без да отделя поглед от мен, Ерик прекрачи прага и Бил хлопна вратата под носа му.
— Мислиш ли, че подслушва отвън? — попитах аз, докато Бил отвързваше колана на халата ми.
— Да прави каквото ще — отвърна той и се залови да довърши започнатото.
Събудих се около един следобед. Хотелът тънеше в мъртвешка тишина. Съвсем нормално — повечето от гостите спяха. Камериерките не припарваха в стаите посред бял ден. Предишната вечер забелязах, че нощем хотелът се охранява от вампири. Денем, разбира се, беше различно. Гостите плащаха луди пари точно за дневна охрана. За пръв път през живота си позвъних на обслужващия персонал и поръчах закуска в стаята. Умирах от глад; от самолета насам не бях слагала и троха в устата си. Взех си душ, увих се в халата си и точно тогава на вратата се почука. Първо се уверих, че действително е сервитьорът, и чак тогава го пуснах да влезе.
След опита за отвличането ми на летището не приемах нищо за чиста монета. Стисках лютия спрей в ръка плътно до крака си, докато младежът подреждаше храната и каната с кафе върху масата. Ако направеше и една крачка към вратата, зад която Бил спеше в ковчега си, щях да го напръскам, без да ми мигне окото. Но момчето на име Артуро си гледаше работата точно според инструкциите и дори не погледна към спалнята. И към мен не погледна. Признавам обаче, че си мислеше за мен. Съжалих, че не сложих сутиен, преди да му отворя.