Хюго намали скоростта и включи десен мигач, за да завие към паркинга на голяма църква; или по-точно сграда, която някога е била църква. Огромна светиня — за стандартите на Бон Темпс. По нашия край само баптистите можеха да съберат толкова хора на службите си, и то ако разчитаха на посещаемост от всички съседни населени места. От двете страни на двуетажния храм бяха долепени две дълги едноетажни крила. Цялата сграда беше бяла, с тъмни стъкла, опасана от яркозелена морава и огромен паркинг.
Насред добре поддържаната ливада имаше табела с надпис:
— Пффф! — изсумтях аз и излязох от колата на Хюго. — Това изобщо не е вярно. Лазар също е възкръснал от мъртвите. Ама че некадърници! Дори табелата си не могат да напишат както трябва.
— По-добре не се поддавай на настроения — предупреди ме Хюго и заключи колата. — Подобна нагласа ще притъпи сетивата ти, а трябва да сме нащрек. Тези хора са опасни. Та те дори поеха отговорност за предаването на двама вампири в ръцете на Източващите, заявявайки, че така човечеството може да извлече някаква полза от вампирската смърт.
— Имат вземане-даване с Източващите? — Стана ми зле. Източващите упражняваха доста опасна професия. Залавяха вампири, омотаваха около тях сребърни вериги, така че да не могат да помръднат, източваха кръвта им и я продаваха на черния пазар. — Тези хорица тук са предали вампири на Източващите?
— Така каза един от членовете им в интервю за някакъв вестник. Разбира се, водачът им се появи по телевизията още на следващия ден и категорично отрече всичко, но според мен това си беше просто димна завеса. Братството ненавижда вампирите и ги трепе когато и както може. Тези хора са способни на всичко. Ако разберат, че си приятелка на вампир, ще ти направят живота черен. Имай го предвид, когато понечиш да си отвориш устата там вътре.
— Ти също, господин Пророк Зловещи.
Тръгнахме бавно към сградата, оглеждайки се предпазливо. На паркинга имаше десетина други коли — от стари и очукани до лъскави и скъпи. Най-много ми хареса един седефенобял „Лексус“; толкова красив, че спокойно би могъл да е вампирска собственост.
— Така като гледам, добри пари се печелят от антивампирския бизнес — отбеляза Хюго.
— Кой е шефът на това място.
— Някой си Стив Нюлин.
— Бас държа, че тази кола е негова.
— Нищо чудно, съдейки по стикера на бронята.
Кимнах. Надписът гласеше: „Мъртвите — в гроба!“. От огледалото за обратно виждане висеше имитация на кинжал — подозрително сполучлива.
В съботния следобед наоколо кипеше оживление. На оградена площадка в близост до сградата играеха дечица, наглеждани от отегчен тийнейджър, твърде зает да си чопли ноктите. Днешният ден бе много по-прохладен от вчерашния — слава богу, лятото полека-лека отстъпваше пред есента. Вратата на сградата беше отворена, за да могат хората вътре да се насладят на прекрасното време.
Хюго ме улови за ръка и аз едва не подскочих от изненада, но веднага се сетих, че е влязъл в роля. Усещах, че всъщност не изпитва никакъв интерес към мен, което ме устройваше напълно. Бързо дойдох на себе си и двамата вече изглеждахме като съвсем нормална двойка. Телесният контакт отвори съзнанието на Хюго и вътре открих както тревога, така и решителност. Допирът с мен го отблъскваше, което ми пречеше да се отпусна; липсата на привличане можех да преглътна и дори ми харесваше, но явното му отвращение ме напрягаше. Зад това негово чувство се криеше нещо, усещах го… но пред нас имаше хора и аз насочих цялото си внимание към работата. Почувствах как ъгълчетата на устните ми сами се повдигат нагоре в служебна усмивка.
Снощи Бил прояви завидна сдържаност и не остави никакви следи от ухапвания по шията ми, а новият ми тоалет и прекрасното време навън ми придаваха истински безгрижен вид, докато кимах за поздрав на двойката възрастни, с които се разминахме.
Озовахме се в мрачно помещение, където явно са били провеждани заниманията на Неделното църковно училище. Върху вратите се мъдреха лъскави нови табели: „финансов отдел“, „Реклама“ и — най-злокобната от всички — „Пресслужба“.
В дъното на коридора се отвори врата и отвътре излезе жена на около четирийсет години. Изглеждаше приятна, даже симпатична, с великолепна кожа и къса кестенява коса. Крещящо розовото й червило подхождаше на крещящо розовите й нокти, а долната й устна изглеждаше леко нацупена, което придаваше на лицето й неочаквано чувствено изражение и добавяше елемент на предизвикателност към приятно закръгленото й тяло. Дънковата пола и старателно напъханата в нея плетена блузка бяха като ехо на собствения ми тоалет и аз мислено се поздравих за проявената съобразителност.