— Мога ли да ви помогна? — учтиво попита тя.
— Бихме искали да научим нещо повече за Братството — каза Хюго, който изглеждаше не по-малко любезен и искрен от нашата нова приятелка. Забелязах, че тя носи табелка с името си — С. Нюлин.
— Добре дошли при нас — каза тя. — Аз съм съпругата на пастор Стив Нюлин. Казвам се Сара. — Тя се здрависа с Хюго, но не и с мен. Някои жени просто не обичат да се здрависват с други жени, затова не се разтревожих ни най-малко.
Разменихме си дежурните Драго-ми-е-да-се-запознаем и розовият й маникюр посочи към двойната врата в дъното на коридора.
— Ако ме придружите, ще ви покажа кое къде се намира — каза тя и се засмя, макар в думите й да нямаше нищо смешно.
Всички врати по коридора зееха отворени, а в стаите кипеше трескава дейност. Ако организацията на Нюлин държеше пленници или се занимаваше с тайни операции, то това се случваше в някоя друга част на сградата. Поглъщах с поглед всичко край себе си, твърдо решена да запомня най-подробно всеки детайл. Но отвътре Центърът изглеждаше точно толкова почтен, колкото и отвън, а хората не излъчваха и капчица злонамереност.
Сара вървеше пред нас като навита на пружина. Стискаше няколко папки пред гърдите си и говореше през рамо. Двамата с Хюго пуснахме ръцете си и запрепускахме подир нея.
Сградата се оказа доста по-голяма, отколкото предполагах. Бяхме влезли през далечния край на едното крило и след като прекосихме огромния храм на бившата църква, който в момента служеше за голяма ритуална зала, се озовахме в другото крило. То беше разделено на по-големи и по-малко на брой стаи. Най-близкото до храма помещение някога бе служило за кабинет на бившия пастор. Днес на вратата му имаше табела, на която пишеше: „Стивън Нюлин. Директор“.
Това беше единствената затворена врата в цялата сграда.
Сара почука, изчака няколко секунди и влезе. Високият слаб мъж зад бюрото се изправи и на лицето му грейна ослепителна усмивка. Главата му изглеждаше твърде малка за тялото. Имаше мътносиви очи, нос като птичи клюн и почти същата тъмнокестенява коса като на съпругата си, само че леко прошарена. Не знам как точно би трябвало да изглежда един фанатик, но този изобщо не приличаше на такъв. Изглеждаше благ и доволен от живота човек.
Говореше с висока сивокоса жена, облечена в спортен панталон и блуза, която изглеждаше така, сякаш би се чувствала по-удобно в делови костюм. Беше видимо раздразнена от нещо — вероятно от нашето пристигане.
— Какво мога да направя за вас? — попита Стив Нюлин и ни кимна към зелените кожени кресла срещу бюрото си. Двамата с Хюго седнахме, а Сара, без да чака покана, се пльосна на по-малък стол до стената.
— Извини ме, Стив — обърна се тя към съпруга си. — Мога ли да ви предложа нещо? Кафе? Газирана вода?
С Хюго се спогледахме и поклатихме глави едновременно.
— Скъпи, това е… ах, та аз дори не попитах за имената ви! — възкликна тя и на лицето й се изписа очарователно разкаяние.
— Аз съм Хюго Айрес, а това е приятелката ми… Мериголд11.
Мериголд! Този човек полудя ли? Положих огромно усилие да запазя фалшивата си усмивка, но после видях вазата с невени върху малката масичка до Сара и всичко ми се изясни. Вече бяхме направили първата си грешка — трябваше да обсъдим този въпрос още в колата. Ако Братството имаше пръст в поставянето на „бръмбара“, името Суки Стакхаус би трябвало да им е известно. И слава богу, че Хюго се беше сетил за това навреме.
— Не познаваме ли отнякъде Хюго Айрес, Сара?
— Лицето на Стив Нюлин доби съвършеното въпросително изражение: леко набръчкано чело, повдигнати вежди, наклонена настрани глава.
— Айрес? — попита сивокосата жена. — Между другото, аз съм Поли Блайт, завеждам отдел „Церемонии“ в Братството.
— О, Поли, извинявай, разсеях се. — Сара вдигна глава, сбърчи чело, но само след секунди отново грейна и се обърна към съпруга си. — Айрес. Това не беше ли адвокатът, поел защитата на вампирите от „Юнивърсити Парк“?
— Точно така — отвърна Стив, облегна се назад в стола си и кръстоса крака. После помаха на някого в коридора и обви коляно с кокалестите си пръсти. — Много интересно, че идваш да ни навестиш, Хюго. Можем ли да се надяваме, че си видял и другата страна на вампирския въпрос? — Стив Нюлин изпусна облак силно задоволство, досущ като скункс.