— Ами… би било съвсем уместно да кажем, че… — започна Хюго, но Стив продължи да нарежда, без да му обръща внимание:
— Кървавата страна, тъмната половина на вампирското съществуване? Нима си открил, че искат да ни унищожат? Че искат да господстват над нас с непочтени средства и празни обещания?
Очите ми станаха кръгли като понички. Сара кимаше замислено, все тъй любезна и сладка като сметанова торта. Поли изглеждаше така, сякаш изпитваше оргазъм, а Стив продължаваше да говори, без да сваля усмивката от лицето си:
— „Вечен живот на земята“ може и да звучи примамливо, но за него ще заплатиш с душата си, а когато един ден те докопаме — може би не точно аз, разбира се, а синът ми или пък внучката ми, — ще те набучим на кол и ще те изгорим на клада и тогава ще попаднеш в истинския ад. Рано или късно… няма къде да избягаш. Бог има специално място за вампири, които използват хората като тоалетна хартия и после пускат водата, без да им мигне окото…
Гадост! Човекът набираше скорост като лавина. В съзнанието му виждах само безгранично злорадо задоволство, преплетено с опиянение от собствената му мъдрост. Нищо конкретно, нищо информативно…
— Извинявай, Стив — обади се нечий дълбок глас. Обърнах се и съзрях чернокос хубавец, късо подстриган и напомпан като културист. Усмихваше се на всички с присъщата за членовете на Братството доброжелателност, от която вече тръпки ме побиваха. — Нашият гост пита за теб.
— Така ли? Идвам след минутка.
— По-добре да дойдеш веднага. Сигурен съм, че посетителите ти няма да имат нищо против да изчакат. — Мистър Мускул ни погледна извинително, а Хюго веднага го прати по дяволите. Наум, разбира се.
— Гейб, ще дойда веднага щом приключа с нашите гости — любезно го сряза Стив.
— Но… — Гейб очевидно се канеше да упорства докрай, но Стив подпря лакти на бюрото си и от очите му захвърчаха искри. Гейб схвана посланието; издържа на погледа му цели няколко секунди, свъси вежди и излезе.
Краткият им разговор ме изпълни с надежда. Представих си как Фарел е заключен зад някоя от тези врати, а аз се връщам в гнездото и разказвам на Стан къде точно се намира неговият брат. А после…
Ох! После Стан щурмува Центъра на Братството, избива всичко живо наоколо и освобождава Фарел, а после…
Мили боже!
— Просто искахме да разберем дали правите някакви церемонии, на които бихме могли да присъстваме, за да добием обща представа за вашата дейност. — В гласа на Хюго се долавяше невинно любопитство и нищо повече. — Може би мис Блайт би могла да ни отговори, ако не възразява…
Забелязах, че Поли Блайт хвърли поглед към Стив, преди да отвори уста, ала неговото лице запази каменното си изражение. Поли Блайт беше много доволна, че й задават въпрос — лично на нея, — и се радваше, че двамата с Хюго се намираме в Центъра на Братството.
— Да, имаме насрочени мероприятия в близко бъдеще — каза сивокосата жена. — Тази вечер имаме специална сбирка, а след това предстои неделният ритуал за посрещане на зората.
— Това звучи интересно — казах аз. — Ама буквално посрещане ли? Точно когато пуква?
— О, да, съвсем буквално. Обаждаме се на метеорологичната служба, за да се осведомим за точния час на зазоряване — засмя се Сара.
— Това е едно незабравимо преживяване — обади се Стив. — Изключително вдъхновяващо.
— Какво… какво точно се случва? — попита Хюго.
— Ще видите с очите си доказателство за силата божия — усмихна се Стив.
Това прозвуча крайно зловещо.
— Ах, Хюго! — възкликнах. — Колко вълнуващо!
— Много вълнуващо, наистина. А в колко часа започва тазвечерната сбирка?
— В шест и половина. Искаме хората ни да са тук, преди те да се надигнат.
За миг си представих тава с кифлички, оставени на топло да втасват, но после загрях, че той има предвид събуждането на вампирите след залез-слънце.
— А как се прибират членовете ви след сбирката? — Не се стърпях и попитах.
— Явно никога не си ходила на нощни сбирки — каза Сара. — Много е забавно. Всички си носят спални чували, хапваме заедно, организираме си игри, четем Библията… с две думи, прекарваме цялата нощ в църквата. — Забелязах, че Сара възприемаше Братството като църква, и можех да се обзаложа, че така го виждаше и по-голямата част от управлението. Ако Братството изглеждаше като църква и функционираше като църква, значи то беше църква, независимо от данъчния му статут.