— Познай чие дело е това, Хюго.
— Аз… нямам никаква представа.
— Разбира се, че имаш, Хюго. Тя е била очевидец. И е послужила за урок на вампирите. Ето какво ще направим с хората, които работят за вас или ви сътрудничат, ако се обърнат срещу Братството. Какво мислиш, че ще направят с теб, Хюго?
— Аз им помагах — отвърна той изненадано.
— Кой друг знае за това?
— Никой.
— И кой ще умре според теб? Адвокатът, който помогна на Стан Дейвис да живее там, където си иска.
Хюго остана втрещен.
— Ако си толкова важен за тях, защо тогава си затворен тук с мен?
— Защото до този момент ти не знаеше какво съм направил — изтъкна той. — Би могла да ме снабдиш с информация, която да използваме срещу тях.
— А сега, след като вече знам какъв си, те ще те пуснат. Така ли? Защо не пробваш? Хайде, нека проверим. И без това предпочитам да съм сама.
И точно тогава във вратата се отвори малко прозорче. Дори не го бях забелязала, докато бях отвън в коридора. В пролуката се появи лице.
Познато лице. Ухилената физиономия на Гейб.
— Как я карате там вие двамата?
— Суки има нужда от лекар — каза Хюго. — Не че се оплаква, но ми се струва, че има счупена кост на лицето. — В тона му се четеше упрек. — Освен това тя знае за сътрудничеството ми с Братството, така че спокойно можеш да ме изведеш оттук.
Не знаех дали Хюго разбира какво точно прави, но аз се опитах да изглеждам като пребита от бой. Изобщо не ми беше трудно.
— Хрумна ми една идея — каза Гейб. — Малко ми е скучно тук долу, а не очаквам Сара или Стив — та дори и старата Поли — да ни удостоят с присъствието си в близко бъдеще. Имаме още един затворник тук, Хюго, който сигурно ще ти се зарадва, Фарел. Срещал си го в щабквартирата на сатанинските изчадия, нали?
— Да — отвърна Хюго. Изглеждаше неприятно изненадан от този обрат в разговора.
— Не можеш да си представиш колко ще ти се зарадва. Освен това е гей. Кръвопиец педал! Той се събужда раничко, защото сме дълбоко под земята. Та ми хрумна да те преместя при него, докато аз се позабавлявам тук с женската предателка. — И Гейб ме дари с усмивка, от която ми се обърнаха червата.
Лицето на Хюго доби вид на картина. Истинска картина. Веднага ми хрумнаха няколко подходящи фрази за отговор, но реших да си спестя съмнителното удоволствие. Трябваше да пазя силите си.
Погледнах красивото лице на Гейб и веднага се сетих за една от любимите поговорки на баба.
— Красотата е в делата — измърморих аз и се заех с болезнената задача да се изправя на крака. Те може и да не бяха счупени, но върху лявото ми коляно вече синееше огромен оток.
Зачудих се дали двамата с Хюго бихме могли да се справим с Гейб, но миг след това Мистър Мускул нахълта в стаята въоръжен с пистолет и с някакъв черен, зловещ на вид предмет, вероятно електрошоков пистолет.
— Фарел! — извиках. Ако беше буден, щеше да ме чуе. Вампир е все пак.
Гейб подскочи от изненада и ме изгледа подозрително.
— Да? — чу се дълбок глас от съседната стая. Последва дрънчене на вериги. Сребърни, разбира се. Иначе вампирът отдавна да е изтръгнал вратата от пантите.
— Стан ни изпрати! — провикнах се аз и Гейб веднага ме зашлеви с опакото на ръката си. Главата ми се удари в стената и от гърлото ми се изтръгна нещо средно между писък и стенание.
— Млъквай, кучко! — изрева Гейб. Държеше пистолета насочен срещу Хюго, а електрошоковия — на няколко сантиметра от мен. — Хайде, адвокате, излизай в коридора. И стой далече от мен, чуваш ли?
Хюго, облян в пот, се провря покрай Гейб и излезе отвън. Трудно схващах какво точно се случваше, но забелязах, че Гейб се приближи много близо до Хюго, за да отвори килията на Фарел. И тъкмо когато си мислех, че е достатъчно далече от мен и мога да избягам, той нареди на Хюго да затвори вратата на моята стая и Хюго се подчини, въпреки че клатех глава като обезумяла.
Мисля, че злочестият адвокат дори не ме видя. Беше изцяло погълнат от себе си. Мислите му представляваха пълен хаос, а всичко вътре в него се рушеше. Опитах се да му помогна, давайки на Фарел да разбере, че сме пратеници на Стан, което значително увеличаваше шансовете на Хюго за оцеляване. Но Хюго беше твърде уплашен или твърде обезверен, или твърде засрамен, за да защити собственото си достойнство. Чудех се защо изобщо изпитвам желание да помогна на този предател! Ако не бях държала ръката му и не бях видяла образа на детето му, нямаше да го направя.