— Няма страшно, Хюго — казах. Лицето му се появи за миг в прозорчето — изпито от тревога и бяло като платно — и после изчезна. Чу се отваряне на врата, подрънкване на вериги и накрая резето изщрака.
И така, Гейб прати Хюго в килията на Фарел, без да му мигне окото. Поех дълбоко въздух няколко пъти и взех единия от двата стола — пластмасов, с метални крака, от онези, които се използват на събрания, в класни стаи и в църкви. Държах го като дресьор на лъвове, с краката напред. Друго оръжие нямах. Сетих се за Бил и сърцето ми се сви от мъка. Така ми се искаше брат ми Джейсън да е до мен в този момент. Отдавна не ми се беше случвало да изпитвам нужда от подкрепата му.
Вратата се отвори. Влезе Гейб, с усмивка на лицето. Противна усмивка. Сякаш цялата грозотия в душата му прозираше през устата и очите му. Той действително възнамеряваше да се позабавлява.
— Наистина ли си въобразяваш, че това столче ще те опази? — попита той.
Нямах никакво желание нито да разговарям с него, нито да слушам съскането на змиите в главата му. Заключих съзнанието си и се подготвих за атака.
Държеше електрошоковия пистолет в ръка, а другия — в кобура. Но тъй като се чувстваше господар на положението, прибра и него в кожения калъф, закрепен от лявата страна на колана му. Хвана краката на стола и взе да го клати наляво-надясно.
И в този момент аз се хвърлих напред.
Дойде му като гръм от ясно небе и почти успях да го избутам през вратата, но в последния момент той успя да извърти стола настрана и металните му крака се заклещиха в касата. Гейб опря гръб на отсрещната страна в коридора, задъхан и с пламнало от ярост лице.
— Кучка! — просъска той и отново се хвърли срещу мен, като този път се опита да изтръгне стола от ръцете ми. Но както вече казах — пила съм вампирска кръв, и не му позволих да се докопа нито до стола, нито до мен.
Не видях кога е извадил електрошоковия пистолет от калъфа, но ръката му се плъзна като змия през стола и оръжието докосна рамото ми.
Не изгубих съзнание, както очаквах, но паднах на колене, без да изпускам стола от ръцете си. Докато се опитвах да осъзная какво се случва с мен, той го издърпа рязко измежду пръстите ми и ме блъсна назад.
Нямах сили да мърдам, но все още можех да викам и да стискам здраво крака. И го направих.
— Млъквай! — изкрещя той и започна да ме опипва. Ясно усещах, че предпочита да съм в несвяст. Щеше да му достави удоволствие да ме насилва, докато съм в безсъзнание. Всъщност точно това го възбуждаше най-много от всичко.
— Не обичаш жените си будни, а? — изпъшках аз. — Нали?
Разкъса блузата ми.
От съседната стая се разнесе гласът на Хюго. Пищеше до небесата, сякаш това можеше да помогне. Забих зъби в рамото на Гейб.
Той отново ме нарече кучка; очевидно не можеше да се похвали с богат речник. Вече беше разкопчал панталона си и се опитваше да запретне полата ми. Зарадвах се, че съм я избрала дълга.
— Да не би да те е страх, че ще останат недоволни, ако са в съзнание? — извиках аз. — Пусни ме, махни се от мен! Махни се, махни се, махни се — Най-после успях да раздвижа ръцете си. Вече не ги чувствах напълно парализирани от електрическия заряд. Свих дланите си като чашки, нададох вик и ги стоварих върху ушите му.
Той изрева, отдръпна се назад и покри главата си с ръце. Цялото му същество бълваше гняв, който ме заливаше на талази. Тогава разбрах, че ако можеше, би ме убил, без да го е грижа за последствията. Опитах се да се претърколя на една страна, но той ме притискаше между краката си като в менгеме. Дясната му ръка се сви в юмрук, който ми се стори огромен като канара. С предчувствие за обреченост наблюдавах как пестникът му се спуска към лицето ми и очаквах да потъна в мрак завинаги…
Но това така и не се случи.
Гейб полетя нагоре с разкопчани панталони и провесено навън мъжко достойнство. Юмрукът му увисна насред нищото, а обувките му отчаяно ритаха краката ми.
Някакъв нисък мъж държеше Гейб във въздуха. Даже не точно мъж, а тийнейджър. Древен тийнейджър.
Гърдите и ръцете на голия до кръста рус младеж бяха покрити със сини татуировки. Гейб викаше и се мяташе, но момчето стоеше спокойно, с безизразно лице, докато жертвата му се изтощи напълно. Когато Гейб утихна, хлапакът промени хватката си в мечешка прегръдка и го стисна през кръста като кукла.
Младежът ме погледна хладнокръвно. Блузата и сутиенът ми бяха разкъсани.