— Ами, нищо ново при мен — усмихна ми се тя, но в очите й прочетох предупреждение за опасност. Косата й беше много гъста и тъмнокестенява, а не черна, както ми се стори отначало. Изпъстрената й с лунички кожа имаше цвят на млечен карамел. Големите й бели зъби проблясваха в контраст с яркото червило върху плътните й устни. Погледнах надолу към краката й. Носеше червени обувки с равна подметка.
— Искаш ли да ми правиш компания навън? Ще изпуша една цигара — каза тя.
Франси Полк изглеждаше доволна.
— Луна, не виждаш ли, че приятелката ти има нужда от лекар? — обади се тя.
— Да, имаш няколко цицини и синини — огледа ме тя. — Пак ли падна, момиче?
— Ами да. Мама все ми повтаря: Мериголд, стъпваш като слон, дъще!
— Ама и майка ти ги плещи едни — поклати глава тя.
— Знаеш я каква е — свих рамене аз. — Ще ни извиниш ли, Франси?
— Да, вървете — отвърна тя. — Ще се видим по-късно, предполагам.
— Да, разбира се — каза Луна. — Нямам търпение да започнем.
И най-после, с Луна под ръка, аз напуснах ритуалната зала на Братството. Полагах огромни усилия да не куцам, за да не засилвам подозренията на Франси.
— Слава богу — изпъшках аз, щом излязохме отвън.
— Ти веднага усети каква съм — бързо каза тя. — Как разбра?
— Имам приятел, който променя формата си, също като теб.
— Кой е той?
— Не е местен. А и не бих ти казала без негово съгласие.
Тя ме изгледа студено и предишната й дружелюбност се изпари на мига.
— Добре, разбирам — каза. — Защо си тук?
— Длъжна ли съм да ти отговоря?
— Току-що ти спасих задника.
Основателна причина. Хвана ме натясно.
— Добре, ще ти кажа. Аз съм телепат. Бях наета от вашия главен вампир, за да помогна в издирването на негов изчезнал събрат.
— Така е по-добре. Само че той не е мой главен вампир. Аз съм свръх, не съм някакъв си там вампир. Кой вампир те нае?
— Не съм длъжна да ти казвам.
Тя вдигна вежди.
— Не съм длъжна…
Тя отвори уста, сякаш се канеше да вика.
— Викай колкото си щеш. Има неща, които просто няма да кажа. Какво е свръх?
— Свръхестествено същество. А сега ме чуй внимателно — каза Луна. Вече вървяхме през паркинга и колите прииждаха от пътя една след друга. Тя непрекъснато махаше с ръка за поздрав и се усмихваше, а аз се стараех поне да не се мръщя. Но куцането не можех да крия повече, а в лицето приличах на бита кучка, както би казала Арлийн.
Боже, как ми домъчня за вкъщи изведнъж. Но намерих сили и потиснах това усещане, за да обърна внимание на Луна, която явно имаше да ми казва нещо.
— Предай на вампирите, че ние държим това място под наблюдение…
— Ние… кои?
— Ние… свръхестествените същества от Далас.
— Ама вие… организации ли си имате? Това е страхотно! Нямам търпение да го споделя с… моя приятел.
Започвах сериозно да я дразня.
— Виж какво, госпожичке, просто предай на вампирите, че ако Братството разбере за нашето съществуване, ще погнат и нас. А ние нямаме никакво намерение да излизаме на светло като глупавите кръвопийци. Затова държим под око Центъра.
— Щом ги наблюдавате толкова изкъсо, защо не уведомихте вампирите, че Фарел е затворен в подземието? Защо не им казахте и за Годфри?
— Ей, чакай малко, Годфри иска да се самоубие, това изобщо не ни касае. Той сам дойде в Братството, никой не е ходил да го търси. Щом го видяха, едва не подмокриха гащите от радост. Е, след като се свестиха от първоначалния шок, разбира се.
— А за Фарел?
— Нямах представа кой е долу — призна Луна. — Знаех, че са заловили някого, но все още не ме допускат до вътрешния им кръг и не можах да разбера кого точно. Даже опитах да се подмажа на онзи задник, Гейб, но той не поддаде.
— Имам добра новина за теб — Гейб е мъртъв.
— Ей! — На лицето й най-после се появи искрена усмивка. — Това наистина е добра новина.
— Има и още. Веднага щом се добера до вампирите, те ще дойдат тук, за да освободят Фарел. Така че на твое място бих стояла далече от Центъра тази нощ.
Тя замислено взе да дъвче долната си устна. Намирахме се в най-отдалечения край на паркинга.
— Всъщност — добавих аз — няма да е зле, ако ме закараш до хотела.
— Никой не ми плаща, за да правя живота ти безоблачен — сряза ме тя, вярна на истинската си същност. — Трябва да се върна в църквата, преди да се е разразила бурята, и да изнеса отвътре част от документацията. Помисли малко, момиче. Как ще постъпят вампирите с Годфри? Ще го оставят ли жив? Та той е сериен убиец, който не прощава дори на деца. Жертвите му са толкова много, че сигурно отдавна им е загубил бройката. Той не може да спре и е наясно с това.