— Ще каже: „Изобщо не сме я държали в плен. Тя влезе в спор с Гейб, един от служителите ни, и сега той е мъртъв. Арестувайте я!“.
— Ха! Мислиш ли?
— Убедена съм.
— Ами Фарел?
— Ако полицията тръгне насам, Стив със сигурност има човек, който е инструктиран да слезе веднага в подземието и да заколи Фарел. Дойдат ли ченгетата, от Фарел няма да има и следа. Могат да сторят същото и с Годфри, а той дори няма да се съпротивлява, защото иска да умре.
— Добре, ами Хюго?
— Мислиш, че Хюго ще започне да обяснява как се е озовал в мазето? Нямам представа какво точно ще каже онзи негодник, но няма да е истината, бъди сигурна. Той води двойствен живот от месеци и вече сам не помни кое е лъжа и кое — истина.
— Значи полицията отпада. На кого можем да се обадим тогава?
— Трябва да те закарам при вампирите. Не мога да те отведа при моите събратя, защото те не искат да виждат никого. Държат да останат в нелегалност, нали разбираш?
— Естествено.
— Но и в теб има нещо нередовно, нали? Щом успя да ме разпознаеш.
— Да.
— Каква си тогава? Не си вампир, не си и от нашите.
— Аз съм телепат.
— Телепат! Без майтап? Тра-ла-ла! — ококори се тя, влизайки в ролята на привидение.
— Че ти да не си по-малко „тра-ла-ла“ от мен? — срязах я. И аз имах право на малко сприхавост.
— Съжалявам — каза тя, без да съжалява за каквото и да било. — Така, планът ми е следният…
Така и не успях да чуя какъв е планът й, защото точно в този момент бяхме ударени от колата зад нас.
Висях от колана си с главата надолу. Една ръка се протягаше към мен, за да ме измъкне. Беше Сара. Познах я по маникюра и я ухапах. Тя изпищя и издърпа ръката си.
— Очевидно не е на себе си! — разнесе се сладкият й гласец. Събеседникът й явно нямаше нищо общо с църквата. Не биваше да изпускам момента.
— Не я слушайте. Точно нейната кола ни удари — извиках аз. — Не й позволявайте да ме докосва.
Погледнах Луна. Косата й стигаше до тавана. Беше в съзнание, но мълчеше и се мъчеше да разкопчае колана си.
Отвън се чуваха разгорещени гласове.
— Нали ви казвам, че това е сестра ми. Пияна е — обясняваше Поли на някого.
— Не съм пияна. Настоявам да ми направите тест за алкохол, и то незабавно — казах аз с цялото достойнство на човек, увиснал с главата надолу. — Веднага извикайте полицията, моля ви. И линейка също.
Сара започна да ломоти нещо, но силен мъжки глас я прекъсна:
— Госпожо, струва ми се, че момичето не е във възторг от присъствието ви. А нещо ми подсказва, че има основателна причина за това.
Мъжът коленичи и надникна през прозореца.
— Обадих се на 911 — каза той. Беше рошав и небръснат. В моите очи изглеждаше направо красив.
— Моля ви, останете тук, докато дойдат — проплаках аз.
— Ще остана — обеща той и лицето му изчезна.
Отвън се разнесоха нови гласове. Версията на Сара и Поли се разпадаше. Бяха ударили колата ни пред очите на неколцина свидетели. Твърдението им, че са мои сестри, също не се приемаше радушно от тълпата. Освен това, доколкото разбирах, с тях имаше двама мъже от Братството, които далеч не изглеждаха миловидно.
— Ами добре, ние си тръгваме — ядосано рече Поли.
— Никъде няма да ходите — отвърна моят прекрасен рицар. — И без това трябва да им оставите данните от застрахователната си полица.
— Точно така — обади се друг мъжки глас, младежки. — Искате да се измъкнете, за да си спестите разходите по ремонта на колата им. Ами ако са ранени? Не трябва ли да платите и лечението им?
Луна най-после успя да разкопчае колана си и тупна върху тавана на колата, който в момента се намираше на мястото на пода. С ловкост, на която можех само да завиждам, тя провря глава през отворения прозорец и започна да се изтласква навън. Използваше рамото ми за стъпало, но аз дори не гъкнах. Поне едната от двете ни трябваше да се измъкне на свобода.
Луна изпълни успешно задачата си и отвън я посрещнаха радостни възгласи. После я чух да пита:
— Така, кой от вас шофираше?
Намесиха се различни гласове; един твърдеше едно, друг казваше друго, но всички знаеха, че Поли, Сара и двамата им копои са нарушителите, а Луна — жертвата. Пристигна втора кола с членове на Братството, но наоколо имаше толкова много хора, че нямаше начин да бъдем отвлечени просто ей така. Бог да благослови американския минувач и неговото любопитство, помислих си аз. Днес просто преливах от умиление.