Сам бършеше праха от рафтовете с бутилки, а Холи и Даниел седяха на една от масите в сектора за пушачи. Даниел пушеше цигара.
— Е, как мина? — попита Сам.
— Нищо особено. Не им хареса, че Антъни работи тук, и останаха потресени, като им казах за партито на Лафайет. Ти чу ли го, като ми се фукаше оня ден? За онази оргия?
— Аха, той и на мен ми разказа. Голямо събитие трябва да е било за него. Ако изобщо е истина.
— Смяташ, че Лафайет си го е съчинил?
— Ами, честно казано, населението в Бон Темпс едва ли се спуква да си организира междурасови бисексуални оргии — отвърна той.
— А може би никога не са те канили, затова приказваш така — многозначително отбелязах аз. Запитах се дали всъщност знам какво наистина се случва в нашето малко градче. От всички жители на Бон Темпс единствено аз можех да узная всички подробности, стига да пожелаех. — Права ли съм?
— Права си — подсмихна се Сам, докато забърсваше с кърпа бутилка уиски.
— Предполагам, че и моята покана се е загубила някъде, преди да стигне до пощенската ми кутия.
— Мислиш ли, че Лафайет може да се е върнал тук снощи, за да ни разкаже още нещо за това парти?
Свих рамене.
— Може просто да е имал среща с някого на паркинга. В крайна сметка, всички знаят къде е „Мерлот“. Той взе ли си чека със заплатата? — Вчера бе ден за заплати.
— Не. Може и за това да е дошъл. Мислех да му платя на следващия ден. Днес.
— Чудя се кой ли е поканил Лафайет на онова парти.
— Добър въпрос.
— Допускаш ли, че може да е бил толкова тъп, та да тръгне да изнудва някого?
Сам взе да търка тезгяха с чиста памучна кърпа. Не че имаше нужда — плотът блестеше от чистота, — но той просто си търсеше занимание.
— Не мисля — отвърна след кратък размисъл. — Но определено не е трябвало да канят точно него. Голямо плямпало беше. Не само че ни каза за това парти — а съм сигурен, че са го предупредили да си държи езика зад зъбите, — но нищо чудно да е очаквал и нещо повече от… хм, участниците, отколкото позволяват правилата.
— Като например да завърже приятелство с тях? Да им праща въздушни целувки пред хората?
— Нещо такова.
— Предполагам, че когато спиш с някого или го гледаш как прави секс, се чувстваш равнопоставен, малко или много — колебливо добавих аз, тъй като ми липсваше опит в тази област, но Сам закима утвърдително.
— Най-голямото желание на Лафайет беше хората да го приемат безрезервно — каза той и беше напълно прав.
2
Отворихме бара в четири и половина, отегчени до краен предел. Срамувах се, че се чувстваме така; в крайна сметка, всички бяхме там заради смъртта на общ познат. Но не може да се отрече, че след като почистихме целия бар, заедно със склада и офиса, и играхме на карти до втръсване (Сам спечели пет долара и отгоре), вече копнеехме да видим някоя нова физиономия. Когато през задния вход влезе Тери Белфльор, братовчед на Анди, който работеше като барман или готвач на повикване в „Мерлот“, всички го посрещнахме ухилени до ушите.
Тери наближаваше шейсетте, или поне така изглеждаше. Ветеран от Виетнам и военнопленник в продължение на година и половина. Имаше дълбоки белези по лицето, а приятелката ми Арлийн твърдеше, че тези по тялото му били още по-страшни. Рижата му коса сивееше все повече и повече с всеки изминал месец.
Много харесвах Тери. Всичко правеше, за да ми угажда — освен в случаите, когато изпадаше в някоя от онези негови черни дупки. Всички отлично знаеха, че в подобни моменти е най-добре да стоят настрана от Тери Белфльор. Мрачните му дни неминуемо бяха предшествани от мъчителни кошмари според разказите на съседите му, които редовно се будеха от крясъците му посред нощ.
Нямах никакво, ама никакво желание да чета мислите на Тери. Днес изглеждаше добре; раменете му бяха отпуснати, а погледът му не се стрелкаше тревожно във всички посоки.
— Как си, детенце? — попита той и съчувствено ме потупа по рамото.
— Благодаря, Тери, добре съм. Просто ми е мъчно за Лафайет.
— Аха, не беше лошо момче. — От устата на Тери това звучеше като голяма похвала. — Вършеше си работата, винаги идваше навреме, почистваше кухнята старателно, никога не ругаеше. — Към подобно поведенческо съвършенство се стремеше и Тери, но невинаги му се удаваше. — И накрая да пукне в буика на Анди.
— Опасявам се, че колата на Анди е малко… хм… — Не успях да намеря подходящата дума.