— Не се и съмнявам — измърморих.
— Бари ни каза, че след общуването си с теб е останал с впечатлението, че се намираш в подземие. Сторило му се също, че си споменала нещо за „стълби“. Бяхме шестима — Стан, Джоузеф Веласкес, Изабел и още двама — и загубихме поне шест минути, докато открием въпросните стълби.
— А как се справихте с вратата? — Веднага си спомних, че се отключваше с код.
— Изтръгнахме я от пантите.
— О! — Сигурен начин за бърз достъп.
— Аз си мислех, разбира се, че все още си в подземието. Щом видях стаята, в която лежеше труп със смъкнати панталони… — Той направи дълга пауза. — Веднага усетих, че си била там. Уханието ти продължаваше да се носи из въздуха. Видях кръв — твоята кръв — по пода, по дрехите на умрелия… Много се разтревожих.
Потупах го лекичко по рамото. Нямах сили дори за прегръдка. Това беше единствената утеха, която можех да му предложа.
— Суки — предпазливо изрече той, — има ли още нещо, което искаш да ми кажеш?
Направо заспивах.
— Не — отвърнах аз и широко се прозях. — Вече ти разказах всичките си приключения.
— Мислех си, че може би си ми спестила някои подробности заради присъствието на Ерик.
Най-после изплю камъчето, миличкият ми Бил. Целунах го по гърдите, точно над сърцето.
— Не се тревожи, Годфри се появи точно навреме. — Последва дълго мълчание. Повдигнах клепачи и го погледнах. Стоеше неподвижен, като същинска статуя. Тъмните му мигли рязко се открояваха на фона на бледото му лице. Очите му изглеждаха бездънни. — Разкажи ми какво стана после.
— После продължихме по коридора на подземието и открихме още една стая, както и склад с храна и оръжие, където имаше пресни следи от пребиваването на друг вампир.
Не успях да видя тази част от бомбоубежището, но нямах никакво желание да се връщам там, за да разбера какво съм пропуснала.
— В другата килия открихме Фарел и Хюго.
— Хюго жив ли беше?
— Едва мърдаше. — Бил ме целуна по челото. — Имал е късмет, че Фарел си пада по по-млади мъже.
— Може би затова Годфри е избрал именно него, заради греховете му.
Бил кимна.
— И Фарел така каза. Но са го държали без секс и кръв доста време и е бил зверски изгладнял и по двата параграфа. Ако ги нямаше сребърните окови… горкият Хюго. Но въпреки това Фарел е успял да изпие доста кръв от Хюго.
— ТИ знаеше ли, че Хюго е предател?
— Фарел е чул разговора ви.
— Как го е чул?… О, да, разбира се. Глупав въпрос.
— Фарел искаше да те попита какво си направила на Гейб, че се е разпищял до небесата.
— Хлопнах го по ушите — отвърнах аз и свих пръстите си като чашка, за да му покажа.
— Фарел беше във възторг. Този Гейб бил от онзи тип хора, които обичат да властват над другите, и го подлагал на доста… унижения.
— Фарел има късмет, че не е от женски пол — казах аз. — Къде е Хюго сега?
— На безопасно място.
— Безопасно за кого?
— Безопасно за вампирите. Далеч от медиите. Журналистите биха лапнали историята му като топъл хляб.
— Какво смятат да правят с него?
— Това ще го реши Стан.
— Нали помниш споразумението ни със Стан? Ако някой човек се окаже виновен заради предоставена от мен информация, то те нямат право да го убиват.
Бил очевидно нямаше желание да обсъжда с мен този въпрос.
— Суки, сега трябва да поспиш. Утре ще поговорим за това.
— Но дотогава той може да е мъртъв.
— И какво от това?
— Имаме споразумение! Знам, че Хюго е боклук, аз също го мразя, но и ми е жал за него; ужасно ще ми тежи на съвестта, ако умре по моя вина.
— Суки, Хюго няма да умре, преди да си се наспала. Утре ще продължим разговора си.
Сънят ме дърпаше в обятията си неудържимо. Не можех да повярвам, че е само два след полунощ.
— Благодаря ти, че си тръгнал да ме спасяваш.
— Когато отидох да те търся в Центъра, открих само следи от кръвта ти и мъртвия ти насилник. После се озовах в болницата и разбрах, че са те отвели нанякъде и…
— Ммм?
— Ужасно се изплаших за теб. Никой не знаеше къде си. Всъщност още докато разговарях със сестрата на рецепцията, името ти просто изчезна от екрана на компютъра.