Гледай ти! Свръхсъществата имаха впечатляващо добра организация.
— Може би трябва да изпратя на Луна букет цветя — едва чуто промълвих аз.
Бил ме целуна и това беше последното, което си спомнях.
7.
Обърнах се с мъка на другата страна и погледнах светещите цифри на часовника върху нощното ми шкафче. Скоро щеше да съмне. Бил вече лежеше в ковчега си, съдейки по затворения му капак. Защо бях будна?
Имаше нещо, което трябваше да свърша… Част от мен се чудеше на собствената ми глупост, докато механично нахлузвах първите попаднали ми къси панталони и тениска. Хвърлих бегъл поглед в огледалото и установих, че изглеждам още по-зле. Обърнах му гръб и започнах да реша косата си. За моя приятна изненада, дамската ми чанта стоеше върху масата в хола. Някой я бе взел от щабквартирата на Братството предишната нощ. Напъхах вътре ключа за стаята и закуцуках по тихия хотелски коридор.
Бари го нямаше. Заместникът му беше твърде добре възпитан и пропусна да ме попита защо се мотая наоколо, при положение че изглеждам като след челен удар с влак. Повика ми такси и аз казах на шофьора къде искам да отида. Човекът ме изгледа в огледалото за обратно виждане.
— Не е ли по-добре да те откарам в болница? — тревожно попита той.
— Не. Вече ходих. — Едва ли ми повярва.
— Защо се мотаеш покрай тези вампири, щом се държат така с теб?
— Това ми го причиниха хора — отвърнах. — Не вампири.
Колата потегли. Пътищата бяха почти пусти; съвсем нормално за ранните часове на неделния ден. Отне ни само петнайсет минути да стигнем до паркинга на Братството.
— Ще ме изчакате ли? — попитах. Шофьорът беше около шейсетгодишен, с прошарена коса и липсващ преден зъб. Носеше карирана риза с тик-так копчета.
— Да, няма проблем — отвърна той, измъкна изпод седалката си каубойски роман на Луис Ламур и включи лампичката в купето.
Обляният в ярка светлина паркинг с нищо не загатваше за събитията от предишната нощ. Наоколо се виждаха само няколко автомобила, очевидно зарязани от собствениците си в суматохата. Един от тях би трябвало да е на Гейб. Зачудих се дали Гейб имаше семейство. Вероятно не; поне така се надявах. Първо, защото едва ли беше лесно да се живее с изверг като него. И второ, защото цял живот щяха да се чудят как и защо е умрял. Какво щяха да правят Сара и Стив Нюлин оттук нататък? Дали все още имаха някакви последователи, или с Братството им беше свършено? Ами всички онези оръжия и провизии в подземието? Сигурно се стягаха за Апокалипсиса.
От тъмните сенки край църквата изникна нечия фигура. Годфри. Все още гол до кръста и все така младолик. Единствено странните татуировки и очите му издаваха, че само тялото му е на шестнайсетгодишен младеж.
— Дойдох да гледам — казах аз, щом той се приближи до мен. Имах предвид „да се уверя с очите си“, но си премълчах.
— Защо?
— Дължа ти го.
— Аз съм злодей.
— Да, такъв си — нямаше как да му го спестя. — Но извърши добро дело, като ме спаси от Гейб.
— Убивайки още един човек? Съвестта ми вече не умее да прави разлика. Един повече или по-малко… Поне ти спестих унижението.
Сърцето ми се сви от мъка. Небето все още тъмнееше и лампите на паркинга продължаваха да светят. Лицето му изглеждаше толкова младо и невинно…
И изведнъж — колкото и нелепо да изглеждаше — аз се разплаках.
— Колко мило! — каза Годфри. Гласът му звучеше някак глухо и отдалеч. — Някой да плаче за мен. От мъка. Изобщо не съм го очаквал. — Той отстъпи на безопасно разстояние.
И тогава слънцето изгря.
Върнах се в таксито и шофьорът веднага прибра книгата си.
— Огън ли палят там? — попита той. — Стори ми се, че видях пушек. Тъкмо се канех да проверя какво става.
— Няма нужда. Вече угасна — отвърнах. Бърсах сълзите си около един-два километра и после зареях поглед през прозореца. Градът полека-лека се пробуждаше.
Прибрах се в хотелската стая, съблякох се и отново си легнах. И още щом си помислих, че няма да мога да мигна, потънах в дълбок сън.
Бил ме събуди след залез-слънце по любимия си начин. Тениската ми беше запретната, а тъмната му коса гъделичкаше кожата ми. Събуждах се по средата на пътя, така да се каже. Устните му нежно обсипваха с целувки едната половина от онова, което той наричаше „най-красивия чифт гърди в целия свят“. Стараеше се да внимава, защото вампирските му зъби се подаваха навън в пълна готовност — едно от явните доказателства, че е силно възбуден.