Един ден вкъщи се отби брат ми Джейсън и остана да обядваме заедно. Баба, лека й пръст, обичаше да приготвя пищна трапеза за обяд, а вечер ядяхме само сандвичи. Тогава Джейсън често ни навестяваше; баба готвеше страхотно. Сервирах сандвичи с печено месо и картофена салата (не му казах, че са купени от магазина). За мой късмет, имах и студен плодов чай.
— Какво става между вас двамата с Бил? — безцеремонно попита той веднага щом се нахрани. Не бяхме повдигали този въпрос по пътя от летището.
— Много съм му сърдита — отвърнах.
— Защо?
— Наруши едно свое обещание към мен — казах аз.
Джейсън усилено се опитваше да се държи като по-голям брат, а аз се стараех да приемам неговата загриженост, без да се ядосвам. Често ми се случваше да кипвам от яд, но при определени обстоятелства. Заключих шестото си чувство дълбоко в гънките на съзнанието си, така че да чувам единствено думите, които излизаха от устата му.
— Видели са го в „Монро“.
Поех дълбоко въздух.
— С друга жена?
— Да.
— Коя?
— Няма да повярваш. Порша Белфльор.
Не бих могла да се изненадам повече дори ако Джейсън ми беше казал, че Бил излиза с Хилъри Клинтън (макар че Бил действително подкрепяше демократите). Гледах брат си с увиснало чене, все едно току-що ми бе признал, че е самият Сатана. С Порша Белфльор имахме само три общи неща помежду си — женски полови органи, месторождение и дълга коса. Нищо друго!
— Е! — сухо отвърнах аз. — Не знам дали да се смея, или да плача. Ти какво мислиш за това?
Джейсън беше тънък специалист в отношенията между мъжете и жените. Поне от мъжка гледна точка.
— Тя е твоя пълна противоположност — дълбокомислено заяви той. — Във всяко едно отношение. Образована е, има… смело можем да кажем, аристократично потекло… и е адвокат. Плюс това брат й е ченге. И ходят да слушат симфонии и други подобни.
Очите ми плувнаха в сълзи. И аз бих слушала симфония с Бил, ако ме беше поканил.
— От друга страна, ти си умна, красива и нямаш нищо против да му ходиш по гайдата. — Не можах да разбера какво точно имаше предвид Джейсън с това за „гайдата“, но реших да не питам. — Но със сигурност сме много далече от аристокрацията. Ти работиш в бар, а брат ти асфалтира пътища. — Джейсън ми се усмихна накриво.
— Но нашето семейство живее тук също толкова отдавна, колкото и Белфльор — възразих аз.
— Знам. И ти го знаеш. И Бил го знае, защото е бил жив по онова време.
— Какво става с делото срещу Анди?
— Все още няма повдигнато обвинение, но най-сочната градска клюка в момента се върти около този сексклуб. Лафайет явно е бил много горд, че са го поканили, и се е похвалил на доста хора. Първото и основно правило на клуба е да мълчиш като риба и точно затова са му светили маслото. Поне така твърдят злите езици.
— А ти какво мислиш по въпроса?
— Аз мисля, че ако някой е решил да спретне сексклуб в околностите на Бон Темпс, аз щях да съм сред първите поканени — каза той, при това напълно сериозно.
— Прав си — отвърнах аз, изумена от неговата прозорливост. — Ти щеше да си първият в списъка. — Как не се бях сетила за това по-рано? Джейсън имаше репутация на човек, подпалил чаршафите на не една или две девойки в Бон Темпс. Освен това беше голям красавец, че и ерген на всичкото отгоре.
— Едно нещо не ми излиза от главата — бавно казах аз. — Лафайет беше гей, както много добре знаеш.
— И?
— И може би този клуб, ако изобщо съществува, приема само хора, които нямат нищо против обратните.
— Хм… може и да си права.
— И още как, хомофоб такъв!
Джейсън се усмихна и сви рамене.
— Всеки си има кусури. Пък и нали знаеш, че нещата между мен и Лиз вървят доста добре напоследък. За никого не е тайна, че тя кърпичката си няма да подели с другиго, камо ли гаджето си.
Така си беше. Всички знаеха, че семейството на Лиз стриктно спазваше мотото „Не вземам нищо чуждо, не давам нищо свое“.
— Костелив орех си ти, братле — казах аз. — Има много по-лоши неща от това да си гей.
— Например?
— Крадец, предател, убиец, насилник…