— Ще пийнеш ли, Суки?
Аз не си падам много по алкохола, може би защото всеки ден гледам пиянски физиономии в бара.
— Не, благодаря — отвърнах. — Как я караш, Яйце?
— Добре — отвърна той след кратък размисъл. Беше пил повече от Тара. Доста повече.
Поговорихме си за общи приятели и познати, а след началото на мача обсъждахме единствено онова, което ставаше на терена. По-точно Мача — с главна буква, защото за последните петдесет години всяка от срещите оставаше в колективната памет на Бон Темпс. Запалянковците задължително сравняваха тази среща с всички останали и тези играчи с всички останали. Успях дори да изпитам известно удоволствие от преживяването, защото вече умеех да контролирам телепатичните си умения. Чувах само онова, което говореха, и нито думичка от мислите, които се въртяха в главите им.
Джей Би се наместваше все по-близо и по-близо до мен и ме засипваше с комплименти за прическата и фигурата ми. Придържаше се стриктно към един от майчините си съвети — че ухажваната жена е щастлива жена, — и тази простичка житейска философия му помагаше безотказно.
— Суки, помниш ли онази лекарка, с която ме запозна веднъж в болницата? — внезапно попита той след началото на второто полувреме.
— Да. Доктор Зонтаг. Вдовица. — Беше твърде млада както за вдовица, така и за лекар.
— Срещахме се известно време. Аз и лекарка, представяш ли си? — поклати глава той.
— Много се радвам за теб! — Наистина се радвах. Не се и съмнявах, че доктор Зонтаг е оценила по достойнство качествата на Джей Би, а той имаше нужда от… нека кажем някой, който да се грижи добре за него.
— Само че я изпратиха в Батън Руж — каза той и погледът му помръкна. — Май ми липсва. — Ръката му се преметна през рамото ми. — Но много се радвам, че те виждам.
Бог да благослови голямото му сърце.
— Джей Би, защо не й отидеш на гости в Батън Руж? — предложих аз.
— Тя е лекар. Няма много свободно време.
— За теб ще намери.
— Мислиш ли?
— Разбира се, освен ако не е пълна глупачка — уверих го аз.
— Може и да отида. Онзи ден си говорихме по телефона. Каза, че й било скучно без мен.
— И това ако не е тлъст намек, Джей Би…
— Мислиш ли?
— Ама разбира се!
— Щом е така, утре тръгвам за Батън Руж! — грейна той и ме целуна по бузата. — Суки, караш ме да се чувствам страхотно!
— На твоите услуги, Джей Би! — рекох аз и му лепнах бърза целувка по устните.
И тогава видях Бил. Пронизваше ме с поглед.
Двамата с Порша седяха на пейка в съседния сектор, близо до терена. Беше се обърнал към мен и втренчено ме гледаше.
Да бях го планирала, едва ли щеше да се получи по-добре. Великолепен начин да го накарам да ревнува.
Но аз не исках това.
Исках него!
Извърнах очи настрана и се усмихнах на Джей Би. Изгарях от желание да уловя Бил за ръката, да го замъкна под трибуните и да се отдадем на бурни ласки, тук и сега. Исках да смъкне панталона ми, да мине зад мен и да ме накара да стена от удоволствие…
Бях толкова шокирана от себе си, че не знаех какво да правя. Усетих как лицето ми пламва. Не успях дори да намеря сили да се усмихна.
Но минута по-късно всичко това ми се струваше даже забавно. Възпитавана съм съвсем традиционно, доколкото това е възможно, разбира се, като се вземат предвид необикновените ми способности. Твърде рано научих редица основни житейски факти, тъй като можех да чета мисли (а като дете не умеех да контролирам онова, което попивах), и винаги съм смятала секса за нещо много интересно. Но благодарение на същото това умение научих толкова много неща на теория, че се страхувах да ги приложа на практика. Пък и не е лесно, в крайна сметка, да нагазиш смело в сексуално приключение, когато партньорът ти си фантазира, че ти си Тара Торнтън (примерно), или се надява да си взела презерватив, или пък нещо в тялото ти не му харесва. За да изпиташ удоволствие от секса, трябва да се концентрираш върху действията на партньора си, а не върху мислите му.
С Бил не чувах нищичко. Той беше толкова опитен, толкова нежен и толкова вглъбен да изпипа всичко точно така, както трябваше да бъде. А аз… аз по нищо не се различавах от сексуалния наркоман Хюго.
През останалата част от играта само седях и кимах, ако някой ме заговореше, стараейки се да не гледам към Бил. Едва след края на полувремето осъзнах, че е свирила музикална група, но не чух нито песните им, нито солото на китариста, който беше братовчед на Тара.