— Да тръгваме! — отвърна той.
Вдигна ме като перце и ме преметна през рамото си. Косата ми увисна почти до свивките на коленете му.
— Ще излезем навън за малко — каза той на Джен и й лепна звучна целувка.
— Може ли да дойда и аз — рече тя почти бездиханно, досущ като Марлене Дитрих. Добре че не можеше да види ухилената ми физиономия.
— Нека останем сами за минутка. Суки все още се срамува — попари ентусиазма й той.
— Хубаво я разгорещи — обади се Майк Спенсър. — Нямаме търпение да видим нашата Суки разгорещена!
— О, ще я разгорещя, и още как! — обеща Ерик.
— Да, да, хубавичко я възпламени — каза Том Хардауей и отново забучи нос между краката на Тара.
И тогава Ерик — бог да го благослови — прекрачи прага на къщата и ме положи върху капака на колата си. Остана да лежи върху мен, подпрян на лакти от двете страни на раменете ми. Гледаше ме отвисоко, опънал шия като корабна мачта в силна буря. Вампирските му зъби се бяха подали, а очите му бяха широко отворени. Бялото на очите му почти светеше в тъмното. Нищо друго не можех да видя, дори и да исках.
А аз не исках.
— Това беше… — започнах аз, но замълчах. Поех дълбоко въздух. — Наречи ме задръстена и скучна, ако искаш… няма да ти се разсърдя, защото идеята беше моя все пак. Но знаеш ли какво си мисля? Мисля, че това е отвратително. Мъжете наистина ли харесват такива неща? За жените да не говорим!
Нима е забавно да правиш секс с някого, когото дори не харесваш?
— Ти харесваш ли ме, Суки? — попита Ерик и се размърда отгоре ми.
Опа!
— Ерик, нали не си забравил защо сме тук?
— Гледат ни.
— Няма значение дали ни гледат. Не си забравил, нали?
— Не съм.
— Добре. А сега трябва да тръгваме.
— Събрахме ли доказателства? Разбра ли онова, което искаше?
— Не разполагам с доказателства, които биха могли да се използват в съда — казах аз и подпрях ръце върху гърдите му. — Но разбрах кои са извършителите. Майк, Том и може би Клео.
— Много интересно — отвърна Ерик без капчица искреност и плъзна език в ухото ми. Това винаги ме е възбуждало и аз започнах да дишам учестено. Сексът без любов май започваше да ми се нрави. Но аз харесвах Ерик, поне в моментите, когато не се страхувах от него.
— Престани! — казах аз след усилена вътрешна борба. — Това изобщо не ми харесва. — Отблъснах го с всички сили, но той изобщо не се помръдна. — Ерик, чуй ме! Направих всичко възможно за Лафайет и Анди Белфльор, макар че едва ли е достатъчно. Но той все пак е полицай и тази информация със сигурност ще му е полезна. Оттук нататък да се оправя сам и да търси улики за пред съда. Не съм чак толкова самоотвержена и нямам желание да се връщам вътре.
— Суки — каза Ерик, без да обръща внимание на думите ми. — Отдай ми се.
Прям до безобразие!
— Не — отвърнах аз възможно най-решително. — Не!
— Не се притеснявай от Бил. Аз ще те защитя!
— Ти си този, който ще има нужда от защита! — малко необмислено заявих аз.
— Смяташ, че Бил е по-силен от мен?
— Не желая да обсъждаме това. — И въпреки това продължих темата. — Ерик, оценявам желанието ти да ми помогнеш, оценявам и готовността ти да ме придружиш на това ужасно място.
— Повярвай ми, Суки, тази помийна яма е нищо, ама нищичко в сравнение с някои от местата, на които съм бил.
Повярвах му на мига.
— Добре, но за мен това място е отвратително. Предполагам, че поканата ми е създала у теб погрешни впечатления, но държа да подчертая, че тази нощ нямам намерение да се отдавам на никого. Бил е моят любим, край на дискусията! — Думите Бил и любим звучаха абсурдно в едно и също изречение, но така или иначе, Бил изпълняваше точно такава роля в моя живот.
— Радвам се да го чуя! — чу се познат глас. — Тъкмо се чудех дали да вярвам на очите си.
Аз пък се чудех дали да вярвам на ушите си.
Ерик се изправи, а аз се плъзнах по капака на колата и тръгнах в посоката, от която идваше гласът на Бил.
— Суки — каза той, когато се приближих. — Май вече никъде няма да те пускам сама!
Все още не го виждах много добре в тъмното, но сякаш не ми се радваше особено. Не че го обвинявах…
— Направих огромна грешка! — изрекох аз с искреност, която извираше от дъното на сърцето ми. После го прегърнах.
— Миришеш на Ерик! — прошепна той в ухото ми. Вечно му миришех на чужди мъже. Хвана ме срам и имаше защо.