— О, това е стара история — каза Ерик. — Още от времето, когато е бил човек. — Остана доволен от състоянието на Анди и отново се залови за работа.
Чу се шум от приближаващ автомобил и в двора мигом се появиха Бил и Ерик. От единия край на къщата се разнесе едва доловимо пукане.
— Не можем да подпалим къщата на няколко места едновременно, защото веднага ще разберат, че пожарът е бил предизвикан нарочно — каза Бил на Ерик. — Ненавиждам тези нови постижения в развитието на полицейската експертиза.
— Ако не бяхме решили да излезем на светло, сега щяха да обвинят за пожара някого от своите — отвърна Ерик. — А сега от нас ще излязат едни великолепни изкупителни жертви… което е унизително, като се има предвид колко по-силни сме от тях.
— Ало, момчета, аз не съм марсианка, а човек. Чувам ви идеално — обадих се аз и гневно ги изгледах, но те изобщо не се разтревожиха, а спокойно наблюдаваха как Порша Белфльор излезе от колата си и хукна към брат си.
— Какво сте направили на Анди? — изпищя тя с треперещ глас. — Проклети вампири! — Тя разкопча яката на ризата му и взе да оглежда шията му за следи от ухапвания.
— Именно те му спасиха живота — отбелязах аз. Ерик огледа Порша от глава до пети и без да обели и дума, започна да претърсва колите на мъртвите гуляйджии.
Бил пристъпи към Анди.
— Събуди се! — прошепна той.
Анди примига и отвори очи. Погледна ме и изненадано се ококори, сякаш се питаше кога е успял да ме пусне, без дори да забележи. После вдигна очи към Бил и се сви от уплаха. Миг по-късно установи, че до него стои сестра му, и най-накрая погледна към къщата.
— Там има пожар — бавно изрече той.
— Да — отвърна Бил. — Всички са мъртви, с изключение на двама, които се прибраха в града. Но те няма да помнят нищо.
— Значи… те са убили Лафайет?
— Да — казах. — Майк и семейство Хардауей, а Джен вероятно е знаела за това.
— Но аз нямам никакви доказателства.
— Я виж тук! — извика Ерик. Стоеше до отворения багажник на колата на Майк Спенсър.
Всички се наредихме около него. Оказа се — благодарение на силно развитото вампирско зрение, — че в багажника има окървавени дрехи и един портфейл. Ерик се протегна да го вземе и внимателно го отвори.
— На кого е? Има ли документи?
— На Лафайет Рейнолдс — каза Ерик.
— Тогава да оставим всичко така, както си е. Полицията ще намери тези неща в багажника и… край! Аз вече няма да съм заподозрян!
— Ох… слава богу! — изхълца Порша. Бледото й лице и кестенявите й коси грееха на лунната светлина. — Анди, миличък, хайде да се прибираме!
— Порша — рече Бил. — Погледни ме.
Тя вдигна поглед към него, но бързо го отмести.
— Съжалявам, че те подведох така — бързо изрече тя. Явно се срамуваше да се извинява на вампир. — Надявах се, че по този начин ще се сдобия с покана за това мероприятие… исках да разбера кой е убиецът на Лафайет.
— Суки свърши това вместо теб — тихо каза Бил.
Погледът й се премести върху мен.
— Надявам се, че не е било много страшно, Суки — каза тя толкова мило, че ме изненада.
— Беше просто ужасно! — отвърнах аз и Порша потръпна. — Но всичко свърши.
— Благодаря ти, че помогна на Анди.
— Аз не помагах на Анди. Направих го заради Лафайет — поклатих глава.
— Разбира се — каза тя и пое дълбоко въздух. — Той беше твой колега.
— Той беше мой приятел — поправих я аз.
Тя изпъна гръб и кимна:
— Твой приятел.
Огнените езици вече обхващаха къщата и скоро тук щеше да се напълни с полицейски и пожарни коли. Крайно време беше да тръгваме.
Забелязах, че нито Бил, нито Ерик предложиха на Анди да изтрият паметта му.
— Мисля, че трябва да тръгваш, Анди — казах аз. — Прибери се у вас заедно с Порша и кажи на баба ти да се закълне, че си бил там през цялата нощ.
Братът и сестрата Белфльор безмълвно се натовариха в аудито на Порша и потеглиха. Ерик отпрати с червения си „Корвет“ към Шривпорт, а ние с Бил тръгнахме към колата му, скрита между дърветата от другата страна на пътя. Бил ме носеше на ръце. Доставяше му удоволствие. На мен също, в някои случаи. Днес определено беше един от тези случаи.
Скоро щеше да съмне. Наближаваше краят на една от най-дългите нощи в целия ми живот. Облегнах се на седалката в колата и се почувствах уморена до смърт.