— Къде отиде Калисто? — попитах аз.
— Нямам представа — отвърна Бил. — Тя никога не се задържа дълго на едно място. Малко са менадите, преживели загубата на своя бог. Намират си гора и бродят из нея, но често сменят местонахождението си, за да не ги открият. Обожават безумието на войната. Има ли бойно поле, те са наблизо. Мисля си, че ако в Близкия изток имаше повече гори, всичките щяха да се преместят там.
— А тя какво правеше тук?
— Просто минава. Живя тук около два месеца и сега ще се отправи към… знам ли и аз? Към Евърглейдс или нагоре по реката към езерото Озаркс.
— Изобщо не мога да проумея какво толкова му харесва на Сам в това да… се мъкне с нея.
— Да се мъкне? Ние с теб това ли правим?
Протегнах се и го ощипах по рамото. Все едно пипах дърво.
— Може би е искал да усети вкуса на лудостта, на… дивото. В крайна сметка, малко хора биха приели истинската същност на Сам — каза Бил и направи многозначителна пауза.
— Да, сложно е — отвърнах. Сетих се за розовите бузи на Бил през онази нощ в Далас, след нападението, и в гърлото ми заседна буца. — Но когато обичаш някого, не е толкова трудно. — Замислих се за това как се почувствах, когато видях Бил и Порша заедно на стадиона. Протегнах ръка и нежно погалих крака му.
Без да откъсва очи от пътя, той се усмихна и резците му леко се удължиха.
— Изгладихте ли недоразуменията със свръхсъществата от Далас? — попитах аз след известно мълчание.
— Да, за около час. Всъщност Стан уреди всички сметки. Предложи им да ползват имението му по пълнолуние през следващите четири месеца.
— О, колко мило от негова страна!
— Е, той не губи нищо, в крайна сметка. Самият той не ловува, а дивеч има, така че…
— О…
— А те ловуват.
— Аха. Разбрах.
Когато пристигнахме вкъщи, не оставаше много до изгрева. Пресметнах, че Ерик щеше да се прибере в Шривпорт тъкмо навреме. Докато Бил се къпеше, хапнах малко фъстъчено масло и желе. Дори не помнех кога бях яла нещо за последно. После отидох в банята да си измия зъбите.
Добре че поне на Бил не му се налагаше да бърза за никъде. Миналия месец отдели няколко нощи, за да си устрои местенце у дома. Изряза дъното на гардероба в старата ми спалня — онази, която ползвах, преди да се преместя в бабината стая след смъртта й, — издълба под него ниша и монтира капак, който лесно да затваря след себе си. Единствено аз знаех за това. Ако се случеше да съм будна, когато той слиза долу, слагах стар куфар и някой и друг чифт обувки в гардероба, за да изглежда естествено. В нишата имаше сандък, който Бил използваше за спане. Не му се случваше много често, но имаше случаи, в които скривалището се оказваше полезно.
— Суки — извика Бил от банята. — Ела, имам време да те изкъпя.
— Но ако ме изкъпеш, ще ми е трудно да заспя.
— Защо?
— Защото ще съм напрегната.
— Напрегната ли?
— Ами да. Ще бъда чиста, пък… недолюбена.
— Скоро ще съмне — призна Бил и подаде глава зад завесата на душа. — Но утре вечер ще имаме достатъчно време.
— Е, да, ако Ерик не ни изпрати някъде — измърморих аз и изхлузих проклетите шорти, твърдо решена да ги изхвърля още утре. Съблякох тениската и се прострях на леглото да чакам Бил. Най-после щеше да види новия ми сутиен. Обърнах се на една страна и притворих очи.
— Суки?
— Изкъпа ли се? — сънено попитах аз.
— Да, преди около дванайсет часа.
— Какво? — Отворих рязко очи и погледнах към прозореца. Навън беше тъмно.
— Добре си поспа.
Бях завита с одеяло и все още носех новия си комплект бельо. Чувствах се като клисав хляб. Погледнах към Бил, той не носеше абсолютно нищо.
— Запомни си мисълта — казах аз и изхвърчах към банята. Когато се върнах, Бил лежеше на леглото, подпрян на лакът.
— Забеляза ли с какво съм облечена? С подаръка от теб! — завъртях се на всички страни, за да му дам възможност да се наслади на собствената си щедрост.
— Чудесен е, но ми се струва, че си твърде навлечена за случая.
— Така ли? А какъв е случаят?
— Най-страхотният секс през целия ти живот.
Слабините ми пламнаха, но лицето ми остана съвършено безизразно.
— Сигурен ли си?
— О, да! — отвърна той. Гласът му звучеше хладно и спокойно, като плъзгаща се по речни камъни бистра вода. — Сигурен съм.