— Докажи го тогава! — казах аз и лекичко се усмихнах.
Не виждах ясно очите му в тъмното, но забелязах, че той също се усмихва.
— С удоволствие.
Малко по-късно вече лежахме отпуснати на леглото. Аз се опитвах да възстановя силите си, а той просто си почиваше до мен, преметнал ръка през корема ми и крак върху бедрата ми. Езикът му нежно ближеше малките дупчици върху рамото ми.
— Знаеш ли какво трябва да направим? — измърках доволно аз.
— Ммм?
— Трябва да вземем вестника.
След дълга пауза Бил най-после се разплете от мен и се запъти към входната врата. Давам голям бакшиш на вестникаря само за да си направи труда да се отклони малко от пътя си и да хвърли вестника на верандата.
— Виж — каза Бил и аз отворих очи. Стискаше вестника подмишница, а в ръцете си държеше чиния, опакована в домакинско фолио.
Измъкнах се от леглото, наметнах розовия си халат и зашляпах след него към кухнята.
— Имам съобщение на телефонния секретар — казах аз и включих кафеварката. После свалих алуминиевото фолио от чинията и открих апетитна торта с шоколадова глазура, украсена с орехови ядки, наредени под формата на звезда.
— Шоколадова торта от старата госпожа Белфльор — възкликнах аз.
— Различаваш чия е само с поглед?
— О, това е прочута торта. Това е легенда. Нищо не може да се сравнява с тортата на госпожа Белфльор. Запише ли се за участие в градското съревнование, наградата й е в кърпа вързана. Освен това я приготвя всеки път, когато отива на погребение. Джейсън каза, че си струвало някой да умре само за да се докопаш до парче от тортата на госпожа Белфльор.
— Какъв прекрасен аромат — изненадващо каза Бил. После се наведе и я подуши. Нямах представа как вампирите надушват миризми, при положение че не дишат, но е факт, че притежават силно развито обоняние.
— Ако парфюмът ти ухаеше така, щях да те схрускам.
— Ти вече опита.
— Щях да повторя.
— Не, нямаше да го понеса. — Налях си чаша кафе и вперих поглед в тортата. — Дори не съм предполагала, че знае къде живея.
Бил натисна бутона на телефонния секретар.
— Госпожице Стакхаус — чу се гласът на възрастна дама с аристократичен южняшки акцент. — Почуках на вратата, но сигурно сте били заета. Оставих една шоколадова торта за вас… не знаех как другояче да ви се отблагодаря за онова, което — по думите на Порша — сте сторила за внука ми Андрю. Хората се изказват доста ласкаво за моите торти. Надявам се да ви хареса. Ако някога имате нужда от нещо, просто ми се обадете. Ще се радвам да ви бъда от полза.
— Не каза името си — отбеляза Бил.
— Карълайн Холидей Белфльор очаква от всички да знаят коя е.
— Кой?
Вдигнах поглед към Бил, който стоеше прав до прозореца. Аз седях на кухненската маса и пиех кафе от порцеланова чашка на цветенца.
— Карълайн Холидей Белфльор.
Бил пребледня като платно. После пристъпи напред и се стовари на стола до мен.
— Суки, направи ми услуга, моля те.
— Разбира се. Какво има?
— Изтичай до вкъщи и донеси Библията, която ще откриеш в стъкления бюфет в антрето.
Изглеждаше толкова развълнуван, че веднага грабнах ключовете и се качих в колата направо по халат. Едва ли щях да срещна някого в четири сутринта.
Влязох в къщата на Бил и открих Библията точно там, където ми каза. Свалих я от полицата много внимателно. Изглеждаше доста стара. В старанието си да не я изпусна едва не се препънах по стълбите към вкъщи. Бил седеше в същата поза, в която го бях оставила. Положих Библията на масата и той дълго я гледа, без да помръдне. Започнах да се чудя дали изобщо ще събере сили да я докосне, но стоях и чаках търпеливо. Най-после ръката му се протегна и белите му пръсти погалиха позлатените букви и протритата кожена подвързия.
Бил внимателно отвори книгата. На първата страница имаше родословно дърво с множество имена, изписани с избледняло мастило и няколко различни почерка.
— Това съм го писал аз — прошепна той. — Ето тези тук… — Бил посочи няколко реда от написаното.
Сърцето ми биеше учестено. Придърпах стола си по-близо и положих длан върху рамото му, за да запазя връзката му с настоящето. Едва успявах да разчета почерка.
Уилям Томас Комптън, бе написал някой от родителите му. Роден на 9 април 1840 г. И после, с друг почерк: Починал на 25 ноември 1868 г.