Това предположение се потвърди след малко, когато вятърът се обърна и киселата миризма на гниеща животинска тъкан замърси соления въздух. Спрях на няколко метра и огледах трупа. Дори просната така изкривена, беше очевидно, че приживе жертвата е била с по-висок от средния ръст. Това правеше по-голяма вероятността трупът да е на мъж, макар че можеше да се окаже и твърде висока жена. По-голямата част от главата беше скрита от дългия шлифер, сгърчен над нея като качулка, виждаха се само няколко кичура пълна с пясък коса над яката.
Приклекнах, за да разгледам по-добре находката. От крачолите на панталоните стърчаха затъпени чукани пожълтяла кост и хрущял, а ръцете завършваха при китките. В подутата плът над едната беше потънал златен часовник. По съседните дюни не се забелязваха следи от дланите и стъпалата, но щях да се изненадам да ги открия наоколо. Макар че нямаше да е първият труп в кариерата ми с ръце, премахнати, за да се предотврати разпознаването, не виждах очевидни щети по краищата на костите, които да предполагат, че са били отрязани. Без облекло да ги защитава, дланите и стъпалата просто се бяха откъснали при разлагането на съединителните тъкани на ставите.
Извадих фотоапарата си от предния джоб на гащеризона и започнах да снимам. Не чух приближаването на Лънди, докато не заговори:
— Ще ти дам копия от видеозаписа.
Озърнах се — дори по металните плочи, той се движеше учудващо леко за едър човек.
— Благодаря, но все пак ще заснема няколко кадъра.
Така щях да виня само себе си, ако пропусна нещо. Лънди спря, загледан в трупа.
— Мъж е, ако се съди по вида му. Очевидно е прекарал във водата доста време, за да загуби дланите и стъпалата си. Дали давността съвпада с периода, откакто липсва Лео Вилиърс?
Очаквах да ме попита нещо такова. По принцип оценяването на времето от смъртта беше един вид моя специалност. Бях се обучавал в оригиналната ферма за трупове в Тенеси, където използват човешки скелети за контролирани експерименти по разложение. Бях се научил да установявам момента на смъртта на жертвата според бактериалната активност и гнилостните процеси с помощта на екзотични формули за анализ на разпада на летливите мастни киселини. Бих могъл спокойно да твърдя, че познавам жизнения цикъл на мухите месарки и начините, по които различните насекоми колонизират гниещия труп не по-зле от съдебните ентомолози. И макар да предпочитах да го наричам опит, а не инстинкт, с годините правилната преценка за всичко това се бе превърнала във втора природа.
Но това се отнасяше за сушата. Там изгубилото виталността си тяло стои на едно място и природата съдейства в доброволното осигуряване на измерими критерии.
Във водата беше различно.
Макар водните мършояди да изобилстват, липсва водно базиран еквивалент на мухата месарка, чийто жизнен цикъл осигурява удобен хронометър за измерване на времето, изминало от смъртта. Тяло, носещо се по водата, се движи, сменя дълбочината и следователно температурата, на която е подложено, по прищявка на прилива и теченията. Ситуацията бе още по-сложна в естуар като този, където реката се смесва с морето и сладководната и соленоводната екосистеми се срещат.
Погледнах трупа. Като изключим щръкналите стави на китките и глезените, шлиферът и бездруго покриваше по-голямата част от него. И все пак виждах достатъчно.
— При подобни условия процесите в плътта се развиват доста бързо, дори по това време на годината. Така че вероятно да…
В последния момент се спрях да не добавя "но". Четири до шест седмици несъмнено стигаха да се откъснат ръцете и стъпалата в плитки приливни води като тези. Не това ме притесняваше, но не исках да споделям нищо повече, преди да имам време за подробен оглед.
Лънди ме погледна за момент, сякаш очакваше да продължа, но тъй като премълчах, кимна.
— Хайде, да го пренесем в катера.
Отстъпих встрани, а двама офицери от морския корпус изтрополиха по плочите, понесли носилката. Сержантът ги следваше с чувал за трупове и сгънат лист дебел найлон.
— Как ще го направим? — попита единият и остави носилката, като погледна с отвращение проснатото по лице тяло.
— Претърколи го на найлона, след това можем да го вдигнем в чувала — предложи сержантът. Обърна се към Лънди, спомнил си в последния момент да включи и мен. — Освен ако нямате други идеи?
— Стига само да го върнем цял — отвърна сухо Лънди. — Това звучи ли ти добре, доктор Хънтър?
Не разполагахме с кой знае какви варианти. Свих рамене, наясно, че въпросът е чисто формален.