Не беше изненадващо. Пубертетски хормони от едната страна, чувство за вина, от другата — избухлива комбинация.
Кларк неодобрително поклати глава:
— Един бог знае какво си е мислела. Трябвало е да има по-трезва преценка.
Да, трябвало е. Рейчъл ми бе разказала как Джейми внезапно скъсал със Стейси Кокър още преди да научи, че тя е бременна, и сега стана ясно защо. Не беше тайна, че в злощастния брак на баща му е имало пукнатини и за човек като Ема Дерби — суетна и отегчена, копнееща по градския живот — увлечението на младежа вероятно е било ласкателно. Безвредно забавление. Спечелила заварената си дъщеря, като играела ролята на по-голямата сестра. За момчето избрала друг подход.
— Траск знае ли? — попитах.
— Не е признавал, но сигурно е имал подозрения. Тийнейджърите не са особено добри в прикриването на собствените си чувства. А и не си представям Ема Дерби да е била особено тактична. Това вече са предположения, но не бих се изненадала, ако Траск просто не е искал да знае. Вероятно се е опасявал какво точно може да открие, особено след като жена му изчезна.
Господи, помислих си, емоционалните подводни течения в дома на Траск бяха невъобразими. Нищо чудно, че връзката между бащата и сина бе толкова напрегната и че според Рейчъл да си около тях бе като да стъпваш по тънък лед. Тя се бе сближила със семейството едва след изчезването на сестра си, затова бе изпуснала играта между Джейми и мащехата му. Но нямаше как да не забележи напрежението след това.
А за Джейми месеците ревност, тъга и вина бяха достигнали повратна точка, когато е видял светлината у Лео Вилиърс и е решил, че любовникът и убиец на мащехата му се е върнал. Гласът на момчето беше задавен и носов, приглушен от замразения грах, който държеше на счупения си нос, докато ми разказваше станалото в онази нощ. Набрал смелост от алкохол и адреналин, паркирал до къщата на Вилиърс и се канел да почука на вратата, когато чул на терасата трясък на стъкло. Заобиколил отпред и видял човек, облечен в дълъг шлифер, да стои на ръба на водата с вдигната заради студа яка. На терасата около него имало празни чаши и бутилки, някои от тях счупени, все едно били използвани за учебна стрелба. На съседно дърво била облегната пушката. Джейми я взел, по-скоро за да я държи далеч от ръцете на Вилиърс, отколкото с намерение да я присвои.
Мъжът го чул и се обърнал. Дори в тъмното станало ясно, че е непознат. Паникьосан, Джейми насочил към лицето му двете дула и заявил, че държи да знае къде е Лео Вилиърс.
И пушката гръмнала…
— Изстрелът съборил Антъни Ръсел във водата — уточни Кларк с въздишка. — Било е по време на пролетния прилив, така че тялото вероятно е било отнесено над Бароус в естуара вместо в морето. Сигурно е попаднало в покрайнините на Бакуотърс, което е и причината да не го намерим седмици наред.
Всъщност четири седмици. Попаднало в лабиринта от потоци и канали, най-вероятно тялото било потънало на дъното. При отлив било излагано на въздействието на въздуха и чайките, през останалото време са го глозгали водни мършояди, докато накрая не изплувало отново и не дрейфувало чак до естуара.
И после Лънди ми се обади.
— Какво ще стане с Джейми? — попитах.
Кларк недоволно се взря в чашата си. Напомни ми как Лънди правеше същото само преди няколко дни.
— Портър е убит при самоотбрана, за него никой няма да го обвини. Но, непреднамерено или не, все пак е застрелял Антъни Ръсел. Щеше да е по-добре, ако беше дошъл направо при нас. Сега обаче…
Главната инспекторка повдигна рамене в знак, че случаят е извън правомощията й. Така и беше. Джейми беше убил невинен човек и беше прикрил престъплението. Макар че не бе възнамерявал да го стори, това бе задвижило поредица събития, отнели още няколко живота. Въпреки смекчаващите вината обстоятелства го очакваше присъда. С малко повече късмет и благосклонни съдии щеше да е достатъчно млад да започне живота си отначало. Но сега всички планове за университет и за нормален живот бяха далеч напред в бъдещето.
И все пак, ако не беше пушката, Портър най-вероятно щеше да убие Фей и Рейчъл, както и самия Джейми. Бях твърде уморен да преценя дали това съвпадение е щастливо или иронично.
— Открихте ли пушката, използвана от Портър в морската крепост?
— Още не, но продължаваме да претърсваме апартамента му. Живял е в основната къща на сър Стивън Вилиърс, така че можеш да си представиш каква радост предизвикахме — обясни сухо Кларк. — Намерихме обаче празна кутия от патрони в кофата му за боклук. Номер пет, бисмутова сплав за птици, същата марка като използваните от Вилиърс.