И същия вид сачми, убили Лънди, помислих си. Но нямаше нужда да го напомням на Кларк.
— В момента смятаме, че Портър е взел пушката и патроните от Лео Вилиърс, когато сър Стивън го е пратил да почисти Уилитс Пойнт — продължи инспекторката. — Сметнахме, че липсва и втора пушка, но тъй като при ремонта Вилиърс беше преместил оръжейния сейф в мазето, никой не можеше да го твърди със сигурност. Все още се опитваме да открием пушката, но предполагам, че я е хвърлил в морето на връщане от крепостта… — Кларк ме погледна през масата, на силната лампа над главите ни торбичките под очите й изглеждаха огромни. — Извадил си късмет.
Така беше, макар да не го чувствах. На интелектуално ниво осъзнавах, че съм се изплъзнал на косъм два пъти за двайсет и четири часа. Емоционално обаче се беше случило твърде много, за да го възприема.
Според мен Кларк беше права за пушката. Оръжието свързваше Портър със стрелба по полицай, а и лицето му беше цялото наръсено с шрапнели след стрелба от упор в ръждива стоманена врата. Дори ако откатът не беше повредил дулото, явно бе сметнал за твърде рисковано да задържи оръжието.
Поглеждайки назад, не беше трудно да видя как събитията са се изплъзнали от контрол още от мига, в който е тръгнал към морската крепост, за да се изправи срещу Ема Дерби и Марк Чапъл. А когато Лео Вилиърс, който вероятно е изглеждал като идеалната изкупителна жертва, се върна от мъртвите, Портър е изпаднал в крайно неприятна ситуация. Приемах, че той наистина казваше истината, когато заяви, че ситуацията е излязла извън контрол. Но това бе малка утеха за хората, чийто живот бе разрушен заради него.
— Кутията патрони не беше единственото, което намерихме в апартамента му — продължи Кларк. — Бил е крадец, пълно е с отмъкнати вещи. Нищо голямо и очевидно, предимно дреболии като часовници и бижута. Но проверяваме записите и смятаме, че поне част от вещите идват от обирите, извършени в региона миналата година.
— По същото време, когато и в Крийк Хаус е имало обир? — попитах.
Кларк одобрително потупа слепоочието си.
— Очевидно беше прав, че обирите са били димна завеса. Портър е знаел, че Ема Дерби има копия от снимките на компютъра си, но не е искал да смятаме, че Траск са на мушката му. В апартамента му нямаше крадени компютри, така че сигурно се е отървал от машините. Но намерихме флашка, скрита под хлабава дъска на пода. Все още преглеждаме файловете, но снимките от изнудването са там. Кадри на Лео Вилиърс в женски дрехи, всички са направени с мощен обектив през прозорците на дома му. Има и филмов материал, вероятно сниман с видеокамерата, която Марк Чапъл е взел от работата си, но качеството е лошо и не се вижда кой знае какво.
— Не сте намерили самата камера?
— Още не. Портър е прекалено умен да задържи предмет, който може да го свърже с Дерби или Чапъл, но пък е решил да задържи снимките. Нищо чудно да е планирал да ги използва на свой ред някой ден…
Портър се бе възмутил, когато предположих, че е изнудвач, но пък отрече и да е крадец. Явно, макар да не се бе виждал в никоя от двете роли, си беше оставил открехната вратичка, в случай че си промени намеренията.
— Каза ми, че не възнамерявал да допусне да се намесят след всичко, което бях направил за Вилиърс. Според теб какво е имал предвид?
Кларк надигна чашата си, но после явно се отказа. Остави я и се намръщи.
— Не съм сигурна. Но цялата постановка е странна. Очевидно между Портър и Лео не е имало нежни чувства, но въпреки това сър Стивън е изпратил именно него да почисти Уилитс Пойнтс, след като е разбрал, че ще има претърсване. А и защо е избрал шофьора за доставката на половин милион паунда откуп за изнудване, вместо да прати някого от охраната си?
— Портър е работил за него над двайсет години. Сигурно му е вярвал.
Кларк ме погледна скептично:
— Така е, но сър Стивън не ми се струва наивен, а Портър не беше от хората, достойни за доверие. Знаем, че е задържал парите на шефа си и в апартамента му има разни дреболии, които смятаме, че е задигнал от дома на Лео Вилиърс. Сребърни прибори, златни бутонели, скъп бинокъл "Цайс", такива неща. Как така вряла и кипяла делова акула като сър Стивън ще има такова доверие в шофьора си с чевръстите пръстчета?
Разтрих чело, за да организирам мислите си. Кларк беше права, имаше нещо странно. Не виждах обаче какво е.
— А сър Стивън какво казва?
— По повод това, че служителят му е масов убиец или че синът му се е върнал от мъртвите като жена? — Инспекторката избута чашата си, все едно вината беше нейна. — Не дава коментар за Лео, но със сигурност е знаел, че синът му е транссексуален, иначе защо ще спира достъпа до медицинския му картон. Може би дори е смятал, че Лео наистина е убил Ема Дерби. Това би обяснило защо толкова държеше да приемем, че синът му е мъртъв. Знаел е, че предстои отваряне на кутията на Пандора и се е надявал да му удържи капака.