— Ами Портър?
— Сър Стивън няма какво толкова да каже за него. Адвокатите му ни убедиха колко е шокиран от случилото се и казаха, че клиентът им не носел отговорност за независимите действия на служителите си. Освен това посочиха, че колата на сър Стивън била открадната, така че той самият се явявал жертва.
— Шегуваш се.
— Няма майтап. Предложих им номера на "Гореща линия за пострадали", но, колкото и да е странно, не са се обаждали… — Инспекторката поклати глава отвратено. — Що се отнася до изнудването, отказват да потвърдят или да отрекат каквото и да било. Имам чувството, че не искат хората да знаят как сър Стивън се е поддал на изнудване, така че ще се опитат да погребат всичко.
— Могат ли да го направят?
— Поне ще опитат. Няма конкретни доказателства, че Дерби и Чапъл в действителност са изнудвали сър Стивън, като изключим версията на Портър. И дори тя е втора ръка.
Исусе! Изнудван или не, не изпитвах никаква симпатия към бащата на Лео Вилиърс. В него имаше нечовешка студенина, арогантност и чувство, че всичко му принадлежи по право. Сър Стивън смяташе, че стои по-високо от закона. Но може би с парите и връзките му, наистина беше така.
— Има и още нещо — допълни Кларк колебливо. — От "Защита на животните" прибраха птиците и животните от къщата на Холоуей малко преди пожара. Но, когато вчера следобед се заехме да разкопаваме градината, забелязахме спортен сак в храстите. Изглежда е бил използван за настаняване на болна чайка или друга птица, но освен с птичи курешки, беше пълен и с петдесетпаундови банкноти.
Зяпнах я.
— Използвал е парите за птиче гнездо?
Инспекторката се усмихна лекичко:
— Знам. Беше близо до едно от дърветата, които са се запалили, така че, ако пачките не са били толкова наквасени от птицата, са щели да изгорят. Банкнотите бяха в лошо състояние, но, изглежда, по-голямата част от сумата е в сака. Петстотин хиляди паунда под дупето на чайка…
Боже, отпуснах се назад, изумен. Портър беше сгрешил, че Едгар няма да намери приложение на парите. При други обстоятелства би било смешно.
— Какво ще стане с тях?
— Е, това е наистина интересен въпрос. Очевидно, ако парите принадлежат на сър Стивън, следва да му бъдат върнати с все курешките. Но за да се случи това, той трябва да признае, че са го изнудвали. Ако не го стори, няма да имаме друг избор, освен да ги сметнем за собственост на Холоуей.
Усмихнахме се един на друг, и двамата оценили поетичната справедливост. За мен това беше облекчаващо разкритие. Макар че не бих го признал, обвинението на Портър беше заседнало като трън в дъното на ума ми.
Ако ти не знаеш къде са, тогава остава сестрата на Ема Дерби. Чудех се какво говори за мен фактът, че все още се съмнявах в нея.
Кларк вече се изправяше в знак, че разговорът ни е приключил.
— Май изчерпихме темите. Ще имаш ли нещо против да се прибереш в Лондон?
Казах, че няма да имам. Колата ми беше за моргата, но разполагах с портфейла си. Можех да хвана такси до гарата и, да се прибера в апартамента за няколко часа. Нямаше смисъл да оставам повече тук, дори ако имаше къде да остана. Камара проблеми очакваха Рейчъл, а аз трябваше да се наспя. Самата мисъл бе достатъчна, за да усетя тялото си дваж по-натежало.
Но все още имаше неща, които не разбирах, разбридани нишки, които умората и кофеинът сякаш заплитаха още повече в главата ми.
— Не разбирам как на Портър му е хрумнало да крие парите при Едгар. Откъде изобщо е знаел за него? — попитах, докато избутвах стола си и се изправях вдървено. — И как така са позволили на Едгар да живее без наем в къща, собственост на семейство Вилиър? Нима Лео — така де, Лена Мърчант — не е казала нито дума?
— Съжалявам, но не мога да обсъждам темата.
Внезапната острота в гласа на Кларк ме изненада. Не бе имала проблем да обсъжда другите аспекти на случая с мен. Но пък не бях единственият, който не е спал, а на инспекторката все още й предстоеше да се заеме с разчистването на целия хаос. Може би смяташе, че ми е оказала достатъчно любезност за една нощ.
Или ден, както се оказа. Бях изгубил представа за времето в стаята без прозорци, но когато излязох от щаба на полицията, вече напълваше бледа сива зора. Беше прекалено рано, за да звъня на Рейчъл, а мокрият ми телефон и бездруго не работеше. Кларк ми съобщи, че за момента се налага да задържат чантите и принадлежностите ми от колата, така че взех такси право до гарата.