Например труп.
— Сигурен ли си, Хънтър?
Фриърс стоеше до мен на платформата и гледаше как светлите раци бягат странешком от лопатите на криминолозите, които унищожаваха крепостта им.
— Достатъчно сигурен — отвърнах.
При други обстоятелства щеше да ме гризе тревога, че съм сгрешил и съм довел всички тези хора тук по глупава прищявка. Но вместо това изпитвах спокойна увереност. Раците бяха катализатор, събраха всички отделни парченца, вече налични в ума ми. Наполовина си прав — подигра ми се Портър, когато го попитах дали е скрил и трупа на Ема Дерби в Бакуотърс, след като я е хвърлил от кулата. Тогава не знаех какво има предвид, но когато отишъл до морската крепост, за да сплаши изнудвачите, беше взел лодката на Лео Вилиърс. Бях я видял при посещението в Уилитс Пойнт — малка лодчица, вързана за дървения кей от задната страна на къщата.
Твърде малка, за да пренесе Портър и два трупа.
Предполагам, че не беше осъзнал грешката си, преди да ги хвърли от кулата на платформата от двайсет метра височина. А след като го беше сторил, вече нямаше път назад. Нямаше да е практично да примъкне мъртвата тежест на жертвите си обратно по почти вертикална стълба, така че когато открил, че в лодката няма място за двата трупа, не е разполагал с кой знае какви варианти. Ако бе оставил течението да отнесе единия мъртвец, рискуваше трупът да изплува на брега и да го открият. Но отливът му е подсказал друга алтернатива.
Би могъл да зарови едната жертва в пясъчната дюна.
Вероятно е избрал Ема Дерби по чисто практически причини. Сигурно се е чувствал прекалено уязвим на открито под крепостта и е бързал да се махне, а тя е била по-дребната. На нея й е бил нужен по-малък гроб. Съмнявам се, че е разполагал с лопата, така че е импровизирал. Мокрият пясък е бил достатъчно мек, за да копае с греблото, и не му се е наложило да рови прекалено надълбоко. Само колкото да се увери, че приливът няма да разкрие заровеното.
Морската вода пълнеше ямата, докато криминолозите стържеха пясъка от останките на Ема Дерби. Раците се бяха потрудили през месеците, които бе прекарала под кулата на крепостта. По-голямата част от оголената кожа и меките тъкани бяха оглозгани, оставяйки кост и хрущяли, покрити с мръснобял адипоцир. Макар че сплъстената от пясъка коса бе опадала в по-голямата си част, все още беше дълга и тъмна, залепнала върху празните очни орбити и костите на лицето. Нямаше прилика с красивата и самоуверена дама, чиято снимка бях видял в къщата за гости, но не хранех съмнения.
Бяхме намерили сестрата на Рейчъл.
Не ходих в моргата на аутопсията. Това беше едно от условията на Кларк, за да ме допусне до изваждането на трупа — мога да наблюдавам и да съветвам за боравенето с деликатните останки, но нищо повече. Макар да ми беше неприятно да го призная, навярно беше за добро. Карах на резерви и адреналин — и към момента те се бяха изчерпили.
И така, за втори път този ден, се върнах в Лондон. Спах шест часа, после станах и се изкъпах, преди да си направя късна вечеря от останките в хладилника. Опитах да се обадя на Рейчъл и ме преизпълни облекчението на страхливеца, когато телефонът й ме препрати право на гласовата поща. Новината за сестра й трябваше да бъде съобщена от полицията, не от мен, а не исках да говорим, преди да са известили и нея, и Траск. Чудех се дали да не й позвъня, когато телефонът ми звънна.
Беше Кларк — обаждаше се да ми съобщи резултатите от аутопсията.
— Няма отпечатъци, очевидно, така че проверяваме и зъболекарския картон, и ДНК — каза тя. Все още преглъщах изненадата си, че главната инспекторка говори с мен, не очаквах подобна любезност. — Дрехите и бижутата съвпадат с тези на Ема Дерби. След случилото се с Лео Вилиърс подхождам предпазливо, но този път, смятам, не е проблем да предположим, че е тя.
— Как е умряла? — попитах, масажирайки гърба си. Мускулите ми се бяха схванали от мъчението, на което ги подложих при опита да избягам от наводнената къща за гости.
— Фриърс казва, че била удушена. Подезичната й кост е счупена, както и вратът, макар че това може да е предизвикано от падането. Получила е множество фрактури от него, същите като на Марк Чапъл, така че Портър вероятно е хвърлил и двамата от кулата.
Вероятната причина за смъртта не беше изненада. Портър бе удушил и Стейси Кокър, друг неочакван свидетел, на който е искал да затвори устата. Но потвърждението на собствената ми теория не ме зарадва.