Лео не го харесал. Портър бил бивш войник, шофьор в армията и в дните, в които бащата на Лео не се нуждаел от колата, шофьорът бил инструктиран да се грижи за сина. Така вместо да е свободен да прави каквото си иска, Лео изведнъж се оказал с придружител навсякъде. Ходели до плажа, разхождали се по дигата и в Бакуотърс. Потър никога не играел, нито говорел с детето, само мълчаливо пушел, видимо отегчен и недоволен от задълженията на бавачка. По всичко личало, че лятото ще бъде провалено.
Един ден, когато пристигнали на плажа, до дигата ги чакала млада жена. Ухилен, Портър казал на Лео да се върне след час и момчето с радост се подчинило. От този ден това се превърнало в ритуал. Плажът станал обичайната им спирка и всеки път Портър се срещал с някого там. Понякога била същата млада жена, понякога — друга. На Лео не му хрумвало да каже на баща си. Положението го устройвало. За кратко го оставяли да скита сам, където поиска.
Така срещнал Роуън.
Тя се появила един следобед, докато момчето седяло самичко на пясъчните дюни. Обикновено момиче с лунички и сламеноруса коса. Лео не бил имал много контакти с момичета, но сметнал Роуън за много по-добра компания от момчетата в пансиона. Живеела в Бакуотърс и му разказала, че майка й работи в магазин в Крукхейвън, а баща й си стои предимно вкъщи. Пишел учебници по естествознание и когато Роуън била по-малка, в почивните дни я водел със себе си из блатата.
Но напоследък се случвало по-рядко, признала пред Лео, защото баща й бил болен. Не знаела какво му е, но понякога се затварял в кабинета си с дни и дори когато излизал, почти не говорел. Майката на Роуън казвала, че му е нужно спокойствие. Така че сега момичето било свободно да се забавлява, както си поиска.
За по час всеки ден същото важало и за Лео.
От този ден двамата се виждали всеки следобед. Невинаги оставали на дюните. Разхождали се под горещото слънце — понякога чак до Бакуотърс, любимото място на Роуън. Познавала всяка канавка и всеки канал, знаела къде е безопасно дори и при прилив и кои участъци трябва да избягва. Лео не споменавал за Роуън на родителите си, още по-малко — на Портър. Говорели си, всеки споделял на другия тайни, които не бил казвал на никого. Роуън му разказала, че понякога чувала майка си да плаче или да крещи на баща й, който се затварял все повече. На свой ред Лео споделил колко мрази училището си и момчетата в него. Дори признал, че се страхува от баща си.
Един ден й разказал за това, че пробва дрехите на майка си.
Лицето му пламнало, след като си признал, но Роуън явно не сметнала, че в това има нещо нередно. Казала му, че и тя го прави, и Лео бил на седмото небе от щастие.
За първи път в краткия си живот бил открил някого, с когото можел да говори свободно. Да сподели тайната си.
Не помнел вече кой пръв е измислил идеята. Само, че и двамата много се вълнували. Задъхано начертали плана за следващия следобед и после било време да се разделят. Докато бързал напред, Лео бил толкова разсеян, че дори не видял Портър, докато шофьорът не заговорил.
Стоял между две дюни, а около него се виел синият дим от цигарата. Лео бързо се обърнал назад и видял как малката фигурка на Роуън изчезва надолу по брега. Портър също я гледал, подсмихнал се и размахал пръст пред Лео. Какво ще каже баща ти, ако научи, попитал.
Сърцето на Лео бясно препускало. Първата му мисъл била, че Портър е чул какво планират двамата с Роуън. Но шофьорът бил прекалено далеч и щом Лео го осъзнал, го обзела нова емоция. Мразел това ухилено лице и се разтрепервал от мисълта, че безценното му ново приятелство е заплашено от шофьора на баща му. Ще каже, че не ти плаща, за да пушиш и да се срещаш с момичета, отвърнал Лео.
Белязаното лице на Портър потъмняло, но повече не повдигнал въпроса.
На следващия ден, когато Портър подкарал към плажа, Лео нервно му наредил да спре колата веднага щом къщата се скрила от поглед. Шофьорът отказал. Но Лео вече бил научил, че тайните работят в две посоки. И когато казал, че е видял шофьорът да изнася кутии от лятната къща, Портър спрял колата. Не се усмихвал вече и ругаел под нос, когато Лео слязъл и му казал, че може да тръгва.
Въпреки това го направил.
В тишината, след като двигателят на колата заглъхнал, Лео забързал обратно към къщата. Скрита зад групичка дървета и храсти в градината, малката едноетажна постройка била направена от застъпващи се дъски, заковани за груба дървена рамка. Трябвало да наподобява швейцарска хижа и преди години я използвали за партита. Но това било, преди Лео да се роди, сега била изгнила и изкривена и служела основно за склад.