В момента в горния апартамент нямаше никого, но все трябваше да кажа на съседката си. Беше разговор, който не очаквах с нетърпение. Когато влязох в собствения си апартамент, мебелите и стаите ми се сториха едновременно познати и някак странни. Отидох в кухнята и напълних чайника. Не исках нищо за пиене, но така имах с какво да се заема.
Кафето ми остана недокоснато, докато чаках пристигането на Уорд. Въпреки че я очаквах, веселата песничка на звънеца ме накара да трепна. Побързах да отворя и спрях във фоайето с ръка на входната врата. Нямаше шпионка. Винаги се бях съпротивлявал на поставянето й, не исках да се поддавам на параноята след нападението. Но сега не виждах кой е отвън. Застанал така, във фоайето с черно-белите плочки, ме обзе усещане за дежавю. После отворих вратата.
— Може ли да вляза? — попита Рейчъл.
Благодарности
Паузата между предишния роман за Дейвид Хънтър и "Мъртви води" бе по-дълга, отколкото очаквах. По пътя дотук ми помогнаха много хора и организации. Дължа благодарности на: Тим Томпсън, професор по приложна биологична антропология към университета "Тийссайд"; Тони Кук, ръководител операции в СЕОР (Център за защита на децата от експлоатация и онлайн заплахи) към Националната агенция по престъпността; Патриша Уилтшър, професор по съдебна екология в университета "Саутхемптън"; д-р Мартин Хол, ентомолог изследовател в Националния исторически музей; пресофиса на полицията в Есекс; Кей Уест, бивш президент на групата за подкрепа на транссекусланите "Общество Бомонт"; GIRES (Общество за изследване и образование по въпросите на половата идентичност) и Робин Адкрофт, председател на проекта за реновиране на морските крепости "Редсанд Тръст".
Без тяхната помощ за фактологическите аспекти от историята "Мъртви води" би бил по-слаб роман. Едва ли е нужно да казвам, че ако има грешки или неточности, те са по моя, не по тяхна вина.
Благодаря и на агентите ми Гордън Уайз и Мелиса Пиментел от "Къртис Браун", на редактора ми Саймън Тейлър и на екипа от "Трансуърлд", на немския ми редактор Улрике Бек и на всички в "Роволт", на родителите ми Франк и Шийла Бекет, на сестра ми Джули за кучешката торта, на Бен Щайнер и на SCF.
И накрая, както винаги, благодаря от цялото си сърце на съпругата ми Хилъри, че винаги е до мен.