— Какъв е адресът? За автосервиза? — допълних, когато въпросът ми предизвика смръщване.
— Наричат я Крийк Хаус, но пощенският код няма да ги доведе тук. Кажи им да хванат пътя в Бакуотърс, след това да карат по потока, докато не стигнат до нас. Ако излязат на Уилитс Пойнт, значи са ни подминали.
Това беше имението, в което е живял Лео Вилиърс. Постарах се да скрия реакцията си, наясно, че Траск ме наблюдава.
— Благодаря.
Той хвърли последен поглед на мокрите ми дрехи.
— Искаш ли топло питие, докато чакаш?
— Едно кафе ще ми дойде добре.
Траск кимна и вече се обръщаше. Не можех да го виня, че не покани мокър до кости непознат в дома си, макар че бих се радвал на възможността да се подсуша и преоблека. Бях си донесъл чисти дрехи за престоя при Джейсън и Аня, но трябваше да се оправя с колата, преди да се заема с каквото и да било друго. Освен ако не станеше чудо, нямаше да изпусна само срещата с патолога.
Бях наясно колко бързо тече времето и първо се обадих на "Пътна помощ". Не се надявах особено да ми пратят помощ веднага, но дори слабата ми надежда бързо бе потушена. В празничния уикенд пътищата бяха пълни с народ. И с повредени коли. С приоритет се ползваха самотните жени, медицинските случаи и онези, при които колата можеше да предизвика катастрофа, което не се отнасяше за мен. Когато обясних, че съм на път към моргата, притеснената операторка окончателно спря да ми симпатизира.
— Е, мъртвецът ще си остане мъртъв, докато стигнете дотам, нали?
Каза ми, че ще се опитат да намерят механик през идните няколко часа, макар че дори това не можеха да гарантират. Нямаше смисъл да споря, така че й обясних възможно най-добре къде се намирам, и затворих.
Боже, каква каша!
Главоболието ми се влошаваше. Разтривайки слепоочията си, позвъних и на Лънди. Не очаквах това обаждане с нетърпение и изпитах тайно облекчение, когато телефонът се включи направо на гласова поща. Без да навлизам в подробности, оставих съобщение, в което казвах, че ще се забавя, понеже колата ми се е повредила. Надявах се да имам по-добри новини по времето, когато инспекторът ми върне обаждането.
Когато затворих, треперех. Трябваше да си сваля мокрите дрехи, така че заобиколих колата. В багажника не беше влязла вода — поне една добра новина. Панталоните ми бяха мокри до средата на бедрата, но тъй като се налагаше да се събличам пред къщата на Траск, не можех да направя кой знае какво по въпроса. Поне смених мократа риза с дебел пуловер и след това навлякох отгоре леко влажното си яке.
След като свърших тази задача, не ми оставаше друго, освен да чакам. Макар да знаех, че се ловя за сламка, опитах пак запалването. Двигателят избуча и застърга, след това спря. Следващия път прозвуча дори по-слабо. Почаках, а после посегнах да опитам пак.
— Само ще влошите положението.
Не бях чул приближаването на сина на Траск.
— Не мисля, че ще има особена разлика.
— Може би не, но така или иначе няма да запали, преди да изсъхне. Задавянето на двигателя няма да помогне.
Съветът не беше даден сърдито, но и не беше особено любезен. Момчето наистина приличаше на млада версия на дългокракия и атлетичен Траск, в избеляла тениска и джинси. На краката си носеше меки неопренови обувки за плаж, които бяха прикрили стъпките му. Протегна ми сгъната хавлия.
— Кафето идва.
— Благодаря! — взех хавлията и си избърсах ръцете. — Баща ти каза, че те бива с двигателите.
— Малко… — той погледна към колата ми, очевидно впечатлен. — Ако сте вкарали солена вода вътре, цялата трябва да бъде разглобена и почистена. Маслото ще трябва да се смени, може би и горивото. Сериозна задача е.
Фантастично. Тъкмо обмислях дали да не приема предложението на баща му и да го помоля да й хвърли едно око. Но като изключим очевидната липса на ентусиазъм, стори ми се, че и бездруго ще е нужен опитен механик.
— Дали някъде наоколо има сервиз?
Момчето поклати глава.
— Не и такъв, който да ви е от полза.
— А коли под наем? Таксита?
Ако в съседното градче имаше някакъв наличен транспорт, поне щях да успея да стигна до моргата. Можех да се притеснявам за колата си и после.
Той обаче изсумтя.
— Виждали ли сте изобщо Крукхейвън?
Бих предложил да му платя за превоза, но киселото му изражение подсказваше, че само ще си изгубя времето. Очевидно не желаеше да се забърква с проблемите на някакъв непознат и не можех да го виня. Разочаровано изругах под нос, а хлапето се запъти обратно към къщата. Обмислих да помоля баща му да ме закара до моргата, но бързо се отказах от идеята. Траск бе стигнал почти дотам да ме остави заседнал в потока и цялото му отношение към мен ясно показваше, че ми помага насила. Не си и представях как ще реагира, ако предложа да му създам допълнителни неприятности.