— Аз съм — обади се един от цивилните и се обърна: — Доктор Хънтър, нали така?
Трудно е да се съди за вида на човек по гласа му, но този на Лънди чудесно му подхождаше. Инспекторът беше малко над петдесет години, с телосложение на застаряващ борец, който е започнал да трупа килограми; не беше във форма, но масата и мускулите му още си стояха. Щръкналите мустаци му придаваха вид на дружелюбен морж, но зад очилата с метални рамки лицето му изглеждаше едновременно добронамерено, но и някак печално.
— Подранихте. Лесно ли ни намерихте? — попита той и се ръкува с мен.
— Благодарение на указанията — признах. — Бяхте прав за навигацията.
— Има си причина да наричат района Бакуотърс[4]. Елате да ви налея чаша чай.
Мислех, че ще се върнем до караваната, но Лънди ме преведе през натрошения асфалт до колата си — очукан воксхол, на вид издръжлив като собственика си. Инспекторът извади голям термос от купето и наля горещ чай в двете пластмасови чашки от комплекта.
— По-добър е от гадорията в караваната, повярвайте — той завинти обратно капачката. — Освен ако не слагате захар. Аз самият си падам любител на сладкото…
Не слагах, но въпреки това взех чая с удоволствие. Пък и исках да науча повече за случая.
— Имахте ли късмет досега? — попитах, подухвайки горещата течност.
— Засега не, но хеликоптерът лети от изгрев. Шефката — главен инспектор Пам Кларк, идва насам с патолога, но имаме разрешение да извадим трупа, веднага щом го намерим.
Чудех се къде ли са тези двамата. Главният инспектор и патологът винаги присъстват, когато става дума за останки на сушата, тъй като мястото, на което е намерен трупът, е потенциална сцена на местопрестъпление и към него следва да се подхожда съгласно процедурата. За морски операции обаче това невинаги е възможно от практическа гледна точка, понеже тялото е във властта на вълните и течението. Обикновено в такива ситуации приоритетът пада върху изваждането на останките възможно най-бързо.
— Казахте, че имате представа къде може да се намира трупът?
— Така смятаме. Забелязан е в естуара около пет часа вчера следобед. Приливът по това време се е обръщал, така че течението би трябвало да е изтласкало тялото доста бързо. Ако водата го е отнесла в морето, значи си губим времето, но смятаме, че е останало на сушата преди това. Виждате ли ето там?
Той насочи дебелия си пръст към естуара, на около километър разстояние. Различих поредица дълги гърбици, които се издигаха от тинестото дъно като ниски кафяви хълмове.
— Наричат ги Бароус — обясни Лънди. — Наносни дюни, пресичат целия естуар. Откакто сложиха вълноломи по-нататък по крайбрежието, районът е засипан с наноси. Съсипаха теченията и сега всичкият отмит пясък се оказва на прага ни. Дори при висок прилив могат да влизат и излизат само малки плоскодънни лодки, така че има голяма вероятност и тялото да не мине покрай дюните.
Огледах далечните пясъчни гърбици.
— Какви са плановете ви за изваждането?
Именно в тази част на операцията идваше моят ред — да дам съвет как е най-добре да се подходи с останките, без да се повредят, ако са силно разложени. Все още не смятах, че помощта ми тук е толкова важна, но не можех да измисля друга причина да ме извикат. Лънди подухна лекичко димящия си чай.
— Общо взето ще трябва да се ориентираме на място и да преценяваме в движение, щом разберем къде е. Ако е в Бароус, няма да можем да го вдигнем с хеликоптера. Пясъкът там е твърде мек за приземяване и ако се опитаме да спуснем човек, рискът от затъване е прекалено голям. Лодката е най-добрият вариант, само се надяваме, че ще успеем да стигнем до него преди приливът да го отнесе… — той ми се усмихна. — Надявам се, че си носите гумени ботуши.
Знаех от опит до какво може да доведе прибирането на останки по вода и си бях взел дори рибарския гумен гащеризон. От видяното досега този случай обещаваше да е по-зле от повечето.
— Казахте, че знаете коя е жертвата?
Лънди отпи шумно от чая и попи мустаците си.
— Така е. Местен жител на трийсет и една на име Лео Вилиърс, обявен за изчезнал преди месец. Баща му е сър Стивън Вилиърс…
Произнесе го като въпрос, но името не ми говореше нищо. Поклатих глава.
— Не съм го чувал.
— Е, родът е доста известен наоколо. Цялата земя ей там — той посочи отсрещния бряг на естуара. Изглеждаше малко по-високо от мястото, на което стояхме, и вместо солени тресавища и канали по него се виждаха обработваеми ниви, ясно очертани от тъмните щрихи на междите. — Това е имението на Вилиърс. Поне част от него. Притежават много земя и от тази страна. Занимават се със селско стопанство, но сър Стивън има пръст в един куп начинания. Шелфов петрол, фабрики. Стридоловната база също му принадлежи. Купи предприятието преди около десет години и шест месеца по-късно го затвори. Уволни всички.
4
Backwaters (англ.) — завиряване покрай основното течение на река; затънтено място. — б. пр.